Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Тур се изправи, сведе очи и разлисти документите на бюрото си. След няколко секунди вдигна поглед:

— Ако нямаш нищо друго, предлагам да приключваме.

— Какво искаш, Тур? — преглътна тя. — Да ме изхвърлиш оттук ли?

За пръв път през цялото това време й се стори, че по лицето му плъзна искрена усмивка:

— Не. Позволи ми обаче да ти дам един съвет. Предлагам ти да поговориш с този изпълнителен директор, щом само се върне.

Тя отвори уста, искаше да каже нещо, но размисли, поклати глава и излезе от кабинета.

Минаха мълчаливо по дълъг и сумрачен коридор. Навън бе звездна и топла субтропична нощ. Помъкнаха ги по-нататък по горещия асфалт и ги отведоха до един паркинг.

На него имаше три полицейски коли и няколко военни камиона. Качиха Томи и Микаел в различни автомобили, като от двете страни на всеки седнаха полицаи. Колите включиха сигнализацията си и потеглиха.

Ръцете го боляха. Томи се поразмърда, за да намали натиска на белезниците върху гърба си, но безуспешно. Белезниците спираха кръвообращението му. Ръцете му вече съвсем бяха изтръпнали. Той гледаше отчаяно през стъклото и се опитваше да се ориентира, но напразно. Отдалечаваха се от летището — първо по шосе, а след това през тъмната пустиня. Стъклата и от двете страни бяха спуснати малко и топлият вятър рошеше косите им. Той се обърна към полицая отдясно. Онзи гледаше право пред себе си.

— Why? — извика Томи, опитвайки се да надвика свистенето на вятъра и сирената на предната кола. — Why? Where are you taking me? [30] Why?… Why? Where are you taking me? (англ.) — Защо?… Защо? Къде ме карате? — Б. пр.

Полицаят не отговори. Погледна към Томи и отново се взря напред.

„Сигурно не знае английски”, помисли си Томи. Косата му падаше на лицето му, но той не можеше да направи нищо по въпроса. Наведе глава и изведнъж усети, че ей сега ще повърне. Преглътна. Не помогна. Аха-аха и щеше да изцапа всичко тук — и себе си, и колата. Обърна се към другия полицай и извика:

— I’m sick. Puke! [31] I’m sick. Puke! (англ.) — Лошо ми е. Ще повърна. — Б. пр. Нямаше отговор.

Гаденето се засилваше. По цялото му тяло струеше пот. Те не го разбираха или не искаха да го чуят. Усетил в устата си горчивината на стомашния сок, той се наведе напред и опря челото си в облегалката на предната седалка. Искаше да се наведе още по-напред, но не можеше. Бе твърде тясно. Изведнъж нечия ръка го дръпна рязко назад.

И тогава той повърна. Не можеше да направи нищо. Не бе успял да потисне гаденето. Недосмленият му обед, виното и бирата, изпити в самолета — всичко се изля върху гърдите и коленете му. Той само наведе глава, стараейки се да не изцапа никого.

Изведнъж се чуха неразбираеми силни викове, а той повръщаше и повръщаше. Като че ли пристъпът нямаше край. За свой ужас Томи усети, че седалката под него подгизна. От него се лееше като от ведро.

Колата отби встрани и спря. Вратите се отвориха и полицаите изскочиха навън. В този момент спря и повръщането му. Томи усети как го хващат за дрехите и го изхвърлят на асфалта. Другите две коли бяха паркирали наблизо и светлината на фаровете им осветяваше Томи, който лежеше сгърчен на земята. Той вдигна глава и се огледа, но не видя нищо, защото очите му бяха пълни със сълзи. Опита се да се изправи на крака и да стане, но извитите зад гърба му ръце не му позволяваха да се надигне.

Полицаите стояха около него, сочеха го с пръсти, размахваха ръце и говореха нещо на непознат език. След това една от колите потегли. Томи замига, опитвайки се да си върне яснотата на зрението. Отстрани тъмнееше пустинята. Той лежеше на банкета на пътя, върху топлия асфалт. Под него скърцаше пясък.

Отпусна глава на асфалта и затвори очи, без да се опитва повече да стане. Това бе кошмар. По-лошо не можеше да бъде. Помисли си за бутилката в куфарчето на Микаел и за документа, който бе подписал и изпратил в саудитското посолство в Стокхолм заедно с молбата за виза. Този документ потвърждаваше, че знае, че внасянето на наркотици в Саудитска Арабия се наказва със смърт. През целия последен час от полета се бяха шегували дали още във Франкфурт някой не е подхвърлил в багажа им пакетче с хероин, така че смъртната им присъда да е подписана.

Оказа се, че това не бе шега. Щяха да ги екзекутират на най-големия пазарен площад, като ги поставят на колене и отсекат главите им с меч. А след това щяха да съберат главите с обезглавените им тела, за да ги погребат.

Отново му се догади.

Томи отвори очи и седна. Огледа се объркано. Намираше се в ярко осветено помещение с приблизителни размери от три на три метра.