Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Yes — задъхвайки се, произнесе Томи, и кимна към паспорта, който размахваха под носа му. — That’s my passport. [29] That’s my passport (англ.) — Това е паспортът ми. — Б. пр.

Микаел също бе с белезници. Така си и стоеше, наведен напред, а черната коса падаше върху лицето му.

Полицаят се обърна към Микаел, когото също дръпнаха назад, за да може да гледа направо в лицето му.

— You are Mister Mikael Ramm? — извика полицаят.

Лицето на Микаел продължаваше да е мокро от потта. Той кимна два пъти, прехапал устни. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

— You are Mister Mikael Ramm? — изкрещя отново полицаят.

Тогава Микаел успя да намери сили и да прошепне:

— Yes, I am.

Полицаят се обърна рязко, изкомандва нещо на останалите, приближи се до вратата отсреща и я отвори. А след това ги изведоха оттам.

— Може ли да си поговорим? — попита Сандра началника си Тур Скугволд, който седнал зад бюрото си, разглеждаше някакви документи.

Тя влезе в кабинета му.

Тур вдигна бавно глава и я погледна.

— Разбира се.

„А той бил и злопаметен — помисли си Сандра. — Тази скептична искра в очите му… Продължава да се сърди, че съм изпратила онова запитване до Португалия.” Преди Сандра се дразнеше от неуместните му заигравания, а сега едва ли не тъгуваше за тях. След сблъсъка в столовата едва си разменяха по някоя дума.

Тя седна на единия от двата стола до бюрото и положи документите на коленете си.

Тур я следеше с поглед. Милият, усмихващият се, флиртуващият Тур Скугволд бе сякаш изчезнал.

— На какво дължа честа? — попита той.

Погледът му не предвещаваше нищо добро.

— Само няколко въпроса — опита се да изобрази усмивка тя. — Току-що получих интересна информация.

— Ако обичаш, по-накратко.

Тя се намръщи и му хвърли бърз поглед.

— Добре — отметна къдрицата, паднала на челото й. — Двамата шефове на „Глобъл кепитъл” са заминали вчера за Джида, в Саудитска Арабия, където живее собственикът. Изглежда са бързали много, защото билетите са резервирани за първия полет.

Тур кимна:

— Още нещо?

— Получих докладите за наблюдението на Томи Тенволд и сестрата на Халед Шакур — Шира. Виждани са заедно много пъти. Възможно е да е обикновен флирт, а е възможно и да е нещо съвсем друго.

— Какво „друго”?

— Ходили са заедно в офиса на „Глобъл кепитъл”… - запъна се тя. — Може да е просто случайност, но…

— Но?

— Това е следа… В нея има нещо.

— Какво по-точно, Сандра?

Тя отвори уста, за да отговори, но в последната секунда размисли, отмести поглед и въздъхна.

— Чакам.

Тя го погледна с нежелание.

— Трябват ми хора, за да продължа проследяването им, в това число и на Халед Шакур.

Тур поклати бавно глава.

— Едва ли ще успея да убедя ръководството да ни даде още хора — по устните му плъзна усмивка. — Поне ме посвети в… теориите си. Признавам си, че ми е дяволски любопитно.

Тя стана рязко.

— Извинявай, Тур, но не мога повече така — бузите й пламнаха.

— Какво не можеш?

— Много добре знаеш.

Тур се наведе напред и се облакъти на бюрото си. Ризата му на карета бе явно чиста и току-що изгладена.

— Не, по-добре ми кажи.

— Онова запитване, което изпратих в Португалия… Просто си зациклил на него. Според теб, не мога да допускам грешки ли?

— Значи това е било грешка?

— Да… По дяволите, нима е грешка да изпратиш запитване за фирма? Откъде можех да знам, че те там ще стигнат до разпити.

— Плащат ни, за да мислим. С два-три хода напред. Ти каза, че сестрата на Халед Шакур и един от шефовете на „Глобъл кепитъл” се срещат и че той е заминал с изпълнителния директор за Саудитска Арабия. Чакам продължението.

Сандра въздъхна тежко.

Тур я наблюдаваше с непроницаем вид.

— Като вземем предвид всичко, което знаем, последната ти информация може да е съвсем спокойно следствие от португалската история. А може и да не е.

— Какво е тогава?

— Не знам. Възможно е обаче някой от нашите фигуранти да е изиграл нов номер, а ние още да не сме го забелязали. Предлагам ти, Сандра, да прегледаш още веднъж всичко, което имаме. Ако обичаш, заедно с Фруде.

— Казваш, че случващото се може да се обясни с „грешката на Сандра”? — показа кавички с пръсти тя. — Тур, ти наистина ли мислиш, че сега на практика всичко може да се сведе до моето нещастно запитване? Излиза, че ако някой терорист-камикадзе се взриви някъде в метрото, ти ще обясниш и това с „грешката на Сандра”. Мога ли да науча дали това ще продължава още дълго?