Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Микаел седна на свободния стол.

— You got yourself a good night sleep? [17] You got yourself a good night sleep? (англ.) — Как спахте? — Б. пр. — попита го Карл Зонтаг.

Бе малко по-възрастен от Микаел, но по-висок, по-тежък и с мощна челюст.

— Thanks — благодари Микаел.

Гледаше ту единия, ту другия и си мислеше: „Нима са забелязали, че въобще не съм мигнал? И че съм нервен?”

— And your wife — попита го доктор Абу Насър, — is she doing well? [18] And your wife is she doing well? (англ.) — А как е жена ви със здравето? — Б. пр.

— Thanks, she’s fine [19] Thanks, she’s fine (англ.) — Благодаря ви. При нея всичко е наред. — Б. пр. — отговори Микаел.

— Сигурно искате да поръчате нещо? — усмихна се дружелюбно доктор Абу Насър и старателно попи устни с белоснежна салфетка.

Не бе обичайно да види личния помощник на принц Ясир с черен костюм. Преди Микаел бе виждал само веднъж да не е с бели дрехи.

Пред двамата имаше чаши с кафе, а в чиниите им трохи. Ако се съдеше по всичко, отдавна седяха тук.

— Благодаря, вече хапнах — отговори Микаел.

— Early riser? [20] Early riser? (англ.) — Рано ставане? — Б. пр. — попита го Абу Насър и примижа, гледайки го.

— Had to make some phonecalls [21] Had to make some phonecalls (англ.) — Трябваше да направя няколко обаждания. — Б. пр. — излъга Микаел. — И така — премести поглед към Зонтаг той, — помолихте ме да дойда.

— Да преминем направо на въпроса — каза Зонтаг и хвърли бърз поглед на доктор Абу Насър, който седеше спокойно, без да откъсва поглед от Микаел. — Посетиха ни… служители на Службата за сигурност към лисабонската полиция.

На Микаел му стана горещо. Хвърли бърз поглед към доктор Абу Насър.

— Те — устата на Зонтаг се изкриви в гримаса, — се интересуваха от собствеността ни и от факта, че ние — а това съвсем не е тайна — сме давали средства на някои благотворителни организации.

— Muslim charity organizations [22] Muslim charity organizations (англ.) — мюсюлмански благотворителни организации. — Б. пр. — добави доктор Абу Насър, отпи от кафето си и необичайно внимателно постави чашката върху чинийката, сякаш се страхуваше да не я счупи.

Микаел не каза нищо. Постави ръце на коленете си, усещайки, че е подгизнал от пот. С удоволствие би разхлабил вратовръзката си и би откопчал горното копче на ризата си, но не помръдна.

— Вече сме свикнали с подозренията… Но властите прекаляват — изпрати бърз поглед на доктор Абу Насър Зонтаг. — Ако питате мен, то това е явно презастраховане. Това, че собственикът на фирмата е саудитски арабин и че правим отчисления за благотворителни фондове, съвсем не означава… връзка с терористични организации. Да ни свързват с организации от типа на „Ал Кайда”… е просто… абсурд. Разбира се.

Микаел смени позата си. Кръвта пулсираше на тласъци във вратните му артерии, притиснати от твърдата яка на ризата му. Едва не се задушаваше.

В погледа на доктор Абу Насър се мярна безпокойство. Дали бе забелязал, че на Микаел му е лошо?

— През цялото време усещахме, че властите ни наблюдават. Онова, което се случи с мен преди няколко дни, обаче е съвсем друго нещо. Специални агенти в цивилно облекло ме взеха от офиса и ме отведоха на разпит. Прекарах там четири часа. Трима души подред ми задаваха въпроси и най-накрая ме измориха — погледна възмутено към Микаел Зонтаг. — Всичко това бе много неприятно.

— Но… — поклати глава Микаел. — Защо?…

— Сега ще разберете защо ви извикахме тук.

Микаел усети как по слепоочието му пълзи капка пот. Вдигна ръка и я махна.

— Зле ли ви е? — попита го доктор Абу Насър.

Точно така. Микаел усети убождането от стотици игли в стомаха си. За тях бе като отворена книга.

— Просто съм уморен малко — отговори той и размаха ръка пред лицето си. — Освен това тук е много топло. В Норвегия сега е студ, зима.

Зонтаг се наведе напред и с цялото си тяло надвисна над Микаел.

— Особено се интересуваха от наскоро открития ни филиал в Осло. Оказа се, че са получили запитване от норвежките си колеги. Поради това ни е много интересно да научим какво става там, при вас.

Микаел измерваше безсмислено с крачки хотелската стая, поглеждайки постоянно часовника си. Доктор Абу Насър трябваше да е дошъл преди час. Бе оставил отново бележка за Микаел при рецепциониста, че искал да се срещне с него в стаята му в девет часа вечерта. А сега бе вече почти десет.

Зонтаг бе бесен. Микаел така и не бе могъл да му каже нищо съществено. Съвсем не можеше да си представи каква информация би могла да е изтекла, а още по-малко как и от кого. Обаче бе получил потвърждение, че Норвежката служба за сигурност се занимава сериозно с него. Това означаваше, че стилът на работа трябваше да се промени, при това незабавно. Налагаше се да се действа с най-голяма предпазливост.