Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Сандра стана рязко.

— Не може да бъде.

— Ти къде?

— Искам да прочета съобщението.

Тур присви очи.

— Което си им написала ли? Не им ли обясни да не се държат като пияни слонове в стъкларски магазин?

Тя усети, че — аха-аха — и няма да издържи и машинално сви ръка в юмрук.

— Не прекалявай, Тур!

— Така ли? — тръсна глава той, но издържа на погледа й. — Нямаме право на грешка, Сандра. Срещу нас са безмилостни негодници, които са готови във всеки един момент да разкъсат на парчета стотици невинни хора. Така че аматьорските грешки не са разрешени. Не са.

Той взе салфетката от коленете си, смачка я и я хвърли на масата.

Сандра взе таблата си, обърна се и се отдалечи.

Стюардесата предлагаше отново напитки, но Микаел отказа. Седеше и въртеше в ръце малката бутилчица минерална вода, която стоеше на масичката пред него. Измъчваше го неприятно, гнетящо го предчувствие. Бе се появило предната вечер, веднага след телефонния му разговор с изпълнителния директор Карл Зонтаг. Той се беше обадил на Микаел и го бе помолил да хване първия полет за Лисабон. Разговорът бе кратък — нито обяснения, нито дума защо и заради какво. Той също не бе попитал нищо, защото тонът на Зонтаг не допускаше въпроси.

Микаел веднага си бе запазил билет и бе изпратил на Зонтаг имейл, указващ времето на пристигането му.

Междинно кацане на амстердамското летище „Схипхол”. Икономичната класа на полета на „КЛМ” за Лисабон бе пълна. Наоколо седяха предимно семейни двойки на средна възраст и шепа младежи с ярки дрехи. Доколкото можеше да види, в целия самолет имаше само няколко души с черни костюми като неговия.

Микаел свали облегалката на седалката си назад — уви, само с няколко сантиметра — и се взря в тази пред него. Опита се да прехвърли наум скорошните събития, заради които Зонтаг би могъл да го вика спешно в главния офис. Не намери обаче такива. Последният отчет за събирането на дълговете свидетелстваше за известен напредък. Томи и хората му най-сетне се бяха отлепили от мъртвата точка. Няколко часа преди обаждането на Зонтаг Томи бе наминал при Микаел и му бе показал новите, по-добри числа.

Микаел бе взел тези документи със себе си като доказателство, че са на прав път.

В единадесет часа вечерта самолетът на „КЛМ” кацна на летището в Лисабон. Микаел не бе давал нищо за багаж, поради което излезе направо на улицата и хвана първото свободно такси. След половин час той бе вече в „Тиволи-Лижбоа”, петзвездния хотел на улица „Либердади”, където обикновено отсядаше.

Рецепционистът му подаде бележка — плик, върху който бе името му, написано на ръка. Той прочете:

Dr. Abu-Nasr and Mr. Sonntag will meet you at breakfast 9 a.m. tomorrow. [16] Dr. Abu-Nasr and Mr. Sonntag will meet you at breakfast 9 a.m. tomorrow (англ.) — Доктор Абу Насър и мистър Зонтаг ще се срещнат с вас на закуска в 9 часа сутринта. — Б. пр.

Вместо подписи имаше два неясни инициала, изглежда, принадлежащи на администратора, който бе приел телефонограмата. Микаел сгъна листчето и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Качи се с асансьора на седмия етаж, в стая 728.

Оставил куфарчето и свалил сакото си, той легна на леглото, застлано със зелена кувертюра и се взря в тавана. Умората му бе изчезнала. Доктор Абу Насър, мислеше си той, какво, по дяволите, ставаше?

На следващата сутрин, когато в девет без десет Микаел влезе в залата, в която сервираха закуската, те вече седяха там. Бяха се настанили до прозореца и се бяха навели един към друг, погълнати от поверителен разговор. Видял ги, той се изправи, разтърка мускулите на устата си и закрачи към тях. Забелязаха го едва когато се приближи плътно до кръглата им маса.

Пръв го видя Карл Зонтаг. Стана и му стисна ръката. Личният помощник на принц Ясир, доктор Абу Насър, не понечи да стане. Само подаде ръка на Микаел, сякаш предлагайки му да я целуне. Микаел хвана тази ръка и я стисна леко.

Чувстваше се разбит и уморен. До три през нощта бе лежал, превключвайки телевизионните канали в търсене на предаване, което да му помогне да се разсее. След това бе загасил осветлението, бе изключил телевизора и цял час се бе въртял от хълбок на хълбок, след което бе станал и бе напълнил ваната. Дори и след половин час в топлата вода обаче не бе успял да заспи.

В седем бе станал, бе си взел душ, бе се обръснал и бе слязъл долу. Бе пийнал силно подсладен чай и бе изял малко пресни плодове. Бе постигнал обаче само повишаване на киселинността в стомаха си и сега страдаше не само от смъртна умора, но и от болки в корема.