Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Е, какво? Изяснихте ли го? — попита Томи.

— Да, да, без проблеми.

— Бюджетът винаги може да се подправи — каза Томи, — но с останалата част от счетоводството е по-трудно.

— Всичко ще е наред! — възкликна Микаел. — Инвеститорите ще се влюбят в нас от цялата си душа.

— Като „Finance Credit” ли?

— Зарежи! — усмихна се Микаел. — Ние сме част от сериозен международен холдинг. „Глобъл кепитъл” е солидна фирма. В момента просто изпитваме малките трудности на началото. Малко забавяне, но всичко ще се получи.

— Мислех си, че си дяволски недоволен.

— А не — врътна глава Микаел. — Работата ще даде резултати. Просто е въпрос на време.

Томи погледна недоверчиво колегата си:

— Има ли нещо, което не знам?

— Освен това, че ти си песимистът тук. Поне така си мислех доскоро — усмихна се Микаел, след което се настани във фотьойла и постави ръце върху подлакътниците му. — Трина ми спомена…

— Какво?

Микаел сви рамене.

— Че са те видели на оглед.

— На какъв оглед.

— На оглед на апартамент. Луксозна мансарда във „Фрогнер”, на „Гуленльонесгате”. И не си бил, между другото, сам. А, Томи? Може би аз нещо не знам?

— По дяволите — тръсна глава Томи. — Човек не може да направи една крачка, без…

— Търсенето на апартамент означава, че вярваш в начинанието ни. Ето какво разбрах аз. И колко милиона си готов да дадеш за гнезденцето?

— Дявол да го вземе…

Микаел го изгледа с любопитство:

— Това с нея сериозно ли е?

— Кой ме е видял там?

— Двама приятели на Трина. И те са били на огледа — сияеше целият Микаел. — И какво? Симпатична ли е?

Томи не я бе виждал от четвъртък, когато се бяха срещнали в „Еликсия”. Тогава тя бе бързала за някъде и едва свършила с тренировката, веднага си бе тръгнала за вкъщи. В петък и събота не можеше да се среща с него. Бе казала: „Работата, детето и други задължения”. „Може да обядваме в неделя?” Тогава тя се бе усмихнала: „Какво пък? Става”.

Казано накратко, се бяха договорили за неделя, в „Брокер”, заведение на „Бугстадвейен”, където обикновено се събираше младежта от западното предградие. Мястото бе предложено от Томи.

Предишната вечер бе ходил на концерт в зала „Рокфелер” със състуденти от Висшето търговско училище. След това се бяха поразходили по баровете в район „Грюнерльока”. Концертът не бе лош, но всичко останало бе скука. Просто се бяха мотали из града, с когото срещнат. На него обаче не му бе харесал никой, а може би и той не се бе харесал на никого. С момичетата също не му бе провървяло. Малкото, които бе заговарял, се оказваха досадни или вече с някого.

И той, разбира се, бе разбирал къде е проблемът. Мислите му се бяха въртели само около Шира и предстоящата среща с нея на другия ден. И въобще трябваше да прати по дяволите тези заседявания по баровете.

Първият от тримата се бе предал в един и половина през нощта. Томи бе издържал още около час и се бе върнал вкъщи към три-четири сутринта. След това бе спал до дванадесет.

Дори след продължителния душ се чувстваше зле, но поне главата му се бе прояснила. Облече нови дрехи. В петък си бе купил от „As You Are” във „Фрогнер” панталони с цвят каки и светлосив пуловер. Бе дал почти четири хиляди.

В три без петнадесет той спря пред „Брокер” на „Бугстадвейен”, забави се за секунда и влезе вътре.

По това време „Брокер” бе пълен с негови връстници, които страдаха след вчерашния алкохол на чашка кафе и чаша минерална вода. Някои си взимаха бира и хамбургер. Томи се огледа. Шира още не беше дошла. Намерил свободна маса до стената, той седна така, че да вижда вратата.

Келнерката сложи менюто на масата му. Той си поръча кафе с мляко и плъзна поглед из залата. Вслуша се в себе си и откри, че вчерашните осем-десет половинлитрови халби бира и досега са си в него. В слепоочията му шумеше.

Тя се появи точно в четири. Спря се на входа и се огледа, примижала след яркото слънце. Томи я забеляза веднага. Бе с дънки, дълго кожено яке и черен шал на раменете. В едната си ръка носеше кафява чанта.

Томи се понадигна и извика:

— Шира!

Тя го видя и на устните й заигра усмивка. Приближи се до масата му, целунаха се някак си по бузите, целувайки въздуха, и седнаха един срещу друг.

— Радвам се да те видя — каза Томи.

Шира остави чантата си на пода, оглеждайки се. Със спокойни, сдържани движения съблече якето си и го закачи на облегалката на стола.

Томи се стараеше с всички сили да не я гледа от упор. Преметна крак върху крак.