Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Не гледай! — прошепна той и въведе паролата. След секунда върху светлозеления фон се появиха икони.

— Какво е това? — посочи Шира една икона под формата на щит със сребристи букви GC. Под иконата пишеше „Система GC”.

— Нашето тайно оръжие — отговори Томи, приближавайки се към нея.

— Така ли? Колко интересно — каза тя, хвана мишката, постави курсора върху иконата и кликна два пъти. На екрана се появи прозорец със запитване за име и парола. Шира се обърна към него.

— Искам да го видя. Обожавам тайните.

— Там няма нищо интересно.

— Аз ще реша това — тя наведе глава, така че косата й докосна леко лицето му.

Томи не отговори на движението й, но усети ерекция. Въведе „тенволд” в полето за юзъра и натисна табулатора. Курсорът замига в полето за паролата.

— Затвори очи! — каза той и набра бързо паролата: „томи2томи”.

Появи се меню на английски. Шира се наведе напред, вглеждайки се в екрана.

— За какво служи това? — попита тя.

— Така проверяваме нашите длъжници — отговори Томи. — Правим профил на всеки един от тях. И добавяме информация за това какви мерки са предприети и от кого — той кликна върху един от профилите. — Виж!

Тя се приближи до екрана.

— И какво, тук всичко ли е на английски?

— Да. Защото базата ни данни е една и съща във всички страни, с които работим.

— Така. И какво?

— Тази база се използва, за да следим длъжниците — изправи се Томи. — Имаме служители, които им се обаждат и се договарят за дълговете. В работата си използват цялата тази информация.

— Изнудвачи? — усмихна се тя. — Така ли?

Той поклати глава.

— Не — изведнъж си спомни за Стиан и усети неприятно убождане. За щастие никой, дори и самият той, не бе чувал повече нищо за този психар, когото бе изхвърлил през вратата.

Тя се засмя и го погледна с интерес.

— Изведнъж стана толкова сериозен.

Томи поклати глава.

— Искаш ли да ти покажа как работим със системата?

— Не — отговори тя, ставайки. Ръката й се плъзна предпазливо по рамото му. — Според мен това е скучно — стана иззад бюрото тя. — Покажи ми останалото.

Томи излезе бързо от системата. Когато вдигна глава, Шира вече я нямаше. Той се усмихна и поклати глава, чувайки как тя, гонена от любопитството, надниква в следващия кабинет.

— Дяволски идиоти — промърмори Тур, остави на масата таблата с кафето и багетата със сирене и шунка и седна срещу Сандра.

Сандра остави салфетката си в празната си чиния. Току-що бе приключила с обяда си и се канеше да напусне столовата, когато изведнъж се появи Тур.

— Какво? — нерешително се усмихна Сандра.

— Нали ти изпрати запитване до португалците? — погледна я с упрек той, разстилайки по навик салфетката върху коленете си.

— И… — проточи тя, съобразявайки трескаво какво би могло да се е объркало. — Да не съм нещо… аз…

Той отчупи голям залък от багетата и дъвчейки го, я гледаше раздразнено.

Сандра никога не го бе виждала такъв. Нова страна на характера ли му беше това?

— Какво е станало?

Без да сваля поглед от нея, той преглътна.

— Дойде съобщение от Интерпол. Няма да повярваш, но лисабонските идиоти са посетили онази фирма… — той поклати глава и изви очи към тавана.

— „Глобъл кепитъл” ли?

— Да — отсече Тур, продължавайки да поклаща глава. — На Службата за сигурност към лисабонската полиция й станало известно, че „Глобъл кепитъл” правела дарения на мюсюлманска благотворителна организация…

— Откъде взе всичко това? — прекъсна го Сандра. — Не съм чула нищичко, а нали това е мое…

— На бюрото ми лежи копие, дявол да го вземе — отново тръсна глава той и взе багетата си. Бе точно като хиена, поглъщаща плячката си.

Двете ръце на Сандра се бяха вкопчили в края на масата. Просто й трябваше да се хване за нещо.

— Разказвай!

Тур досдъвка, преглътна и махна с ръка.

— Тези дарения и твоето запитване… казано накратко, те влезли там. Дяволски идиоти. Схващаш ли каква паника цари в момента там, в този „Кепитъл”. По дяволите, ама че каша са забъркали!

— Какво са направили? — тихо и с прекъсване произнесе Сандра. Ако португалците наистина бяха сглупили така, то всичко отиваше на майната си.

— Ако се съди по онова съобщение, излиза, че са нахлули в офиса на онази… как беше…

— „Глобъл кепитъл” — подсказа му машинално Сандра.

— Точно така — продължи раздразнено Тур. — И подложили изпълнителния й директор на истински разпит — и за даренията, и за дъщерните фирми, особено в Осло — поклати потиснато глава той. — Не, само си представи! Може ли да има такива дървари?! Тъкмо се появи нещичко, за което да се хванем, и ето ти тебе… Всичко на майната си.