Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Призвание. Тъкмо чувството й за призвание накрая ни беше струвало брака. На интелектуално равнище тя можеше да приеме факта, че е омъжена за човек, работещ от отсрещната страна на пътеката в съдебната зала. Обаче, когато се свеждаше дб същността на работата ни, бяхме извадили късмет, че издържахме женени цели осем години. „Как мина денят ти, скъпи? А, уредих седемгодишна присъда за човек, който убил съквартиранта си с шиш за лед. А твоят? А, пратих един зад решетките за пет години, задето откраднал радио от кола, за да си купи поредната доза…“ Просто не ставаше. На четвъртата година ни се роди дъщеричка, обаче това ни задържа заедно само още четири.

И все пак не съжалявах за нищо. Обожавах дъщеря си. Тя беше единственото наистина хубаво нещо в живота ми, с което можех да се гордея. Когато се замисля искрено, причината да не я виждам достатъчно и да се занимавам със съдебни дела вместо с нея беше това, че се чувствах недостоен. Майка й беше героиня. Тя пращаше лошите в затвора. Какво можех дай кажа за доброто и святото в работата си, след като самият аз отдавна му бях изгубил дирите?

– Ей, Холър, там ли си още?

– Да, Магс, тук съм. Какво обядваш днес?

– Само една ориенталска салата от лавката. Нищо специално. Ти къде си?

– Пътувам за града. Виж, кажи на Хейли, че ще се видим в събота. Ще измисля нещо. Ще направим нещо специално.

– Сериозно ли говориш? Не искам да събуждам напразни надежди у нея.

Нещо в мен се приповдигна при мисълта, че дъщеря ми се надява да ме види. Маги никога не ми играеше номера с Хейли. Не беше такъв човек. Винаги й се възхищавах за това.

– Да, сигурен съм – потвърдих.

– Чудесно, ще й кажа. Съобщи ми кога ще дойдеш или кога да ти я доведа.

– Добре.

Поколебах се. Искаше ми се да си поговорим още, обаче нямаше какво повече дай кажа. Накрая се сбогувах и затворих. След няколко минути се измъкнахме от задръстването. Погледнах през прозореца и не видях катастрофа. Не видях никой със спукана гума, нито катаджийска кола, паркирана край магистралата. Не видях нищо, което да обяснява задръстването. Често се случваше така. Движението по магистралите в Лос Анджелис беше мистериозно като брака. Вървеше плавно, после спираше без очевидна причина.

Произхождам от адвокатска фамилия. Баща ми, природеният ми брат, мои племенница и племенник. Баща ми бил прочут адвокат по времето, когато нямало кабелна телевизия и съдебен канал. В продължение почти на трийсет години бил доайен на специалистите по наказателно право в Лос Анджелис. Всичките му клиенти влизали в новините, от Мики Коен [3]до момичетата на Менсън [4]. Аз съм заемал второстепенно място в живота му, изненадващ гост от втория му брак с киноактриса, известна с екзотичната си романска външност, но не и с таланта си. От тая комбинация съм получил тъмния си ирландски вид. От него съм наследил само името. Мики Холър, легендарният адвокат. То все още ми отваря някои врати.

Обаче от по-големия си брат – природения ми брат от първия брак – знам, че баща ни му разказвал за адвокатската практика. Често твърдял, че е готов да защитава и самия дявол, стига да може да си плати. Единственият сензационен случай, когато отказал да защитава клиент, бил Сирхан Сирхан. Той казал на брат ми, че харесва Боби Кенеди прекалено много, за да защитава неговия убиец, въпреки убеждението си, че обвиняемият заслужава възможно най-добрата и енергична защита.

Докато растях, прочетох всички книги за баща си и неговите дела. Възхищавах се на способностите, енергията и стратегиите му. Адски го биваше и аз бях горд, че нося неговото име. Обаче сега правото беше различно. По-сиво. Идеалите отдавна бяха деградирали в представи. А представите бяха избирателни.

Мобилният ми иззвъня и аз погледнах екрана, преди да отговоря.

– Какво става, Вал?

– Освобождаваме го. Вече го върнаха в затвора и в момента обработваме документите.

– Добс плати ли гаранцията?

– И гък не каза.

Долових радостта в гласа му.

– Не се главозамайвай. Сигурен ли си, че няма да се чупи?

– Никога не съм сигурен. Ще го накарам да носи гривна. Изгубя ли го, губя къщата си.

Разбрах, че това, което съм взел за радост от печалбата, всъщност е нервна енергичност. Валенцуела щеше да остане така напрегнат, докато делото приключеше по един или друг начин. Въпреки че нямаше съдебно нареждане, той щеше да постави гривна за електронно проследяване на глезена на Рулей. Нямаше да рискува с такъв клиент.

– Къде е Добс?