Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Добре – отстъпи тя. – Как мина с Рулей?

– Питаш дали съм получил делото ли? Да, струва ми се. Вал сигурно в момента го освобождава. Ще си уговорим среща след това. Вече помолих Рол да поразрови нещата.

– Получи ли чек?

– Още не.

– Вземи си чека, Мик.

– Работя по въпроса.

– Как изглежда делото?

– Видях само снимките, обаче изглежда кофти. Ще науча повече, когато видя какво е открил Рол.

– Ами Рулей?

Знаех какво ме пита. Какъв клиент е той. Дали съдебните заседатели, ако се стигне дотам, ще го харесат. Делата се печелеха или губеха заради впечатленията на съдебните заседатели от обвиняемия.

– Прилича на невинен младенец.

– Девствен ли е?

– Никога не е влизал в кафеза.

– А извършил ли го е?

Винаги задаваше маловажния въпрос. От гледна точка на защитната стратегия нямаше значение дали обвиняемият го е „извършил“. Важни бяха доказателствата срещу него и дали – и как – могат да бъдат неутрализирани те. Моята работа беше да ги унищожа, да ги боядисам в сиво. В цвета на основателните съмнения.

Обаче въпросът дали го е извършил явно винаги я вълнуваше.

– Кой знае, Лорна? Не е това въпросът. Въпросът е дали ще си плаща. И отговорът е, че изглежда така.

– Е, съобщи ми, ако ти трябва… а, има още нещо.

– Да?

– Обади се Стикс и каза, че ти дължал четиристотин долара.

– Да, наистина ми ги дължи.

– Днес определено ти върви.

– Не се оплаквам.

Сбогувахме се приятелски и спорът за Глория Дейтън като че ли за момента беше забравен. Навярно мисълта, че идват сигурни пари и че съм хванал на въдицата скъп клиент, беше поуспокоила Лорна относно факта, че работя по някои дела безплатно. Питах се обаче дали отношението й ще бъде същото, ако не защитавах проститутка, а дилър на дрога. С Лорна имахме кратък и готин брак, докато и двамата скоро не установихме, че прекалено сме избързали след неприятни разводи. Накрая останахме приятели и тя продължи да работи с мен, а не за мен. Това положение ме смущаваше само когато Лорна пак се държеше като съпруга и оспорваше избора ми на клиент и ми даваше акъл на кого колко да взимам.

Почувствал се уверен в отношенията си с Лорна, аз се обадих във ваннайската окръжна прокуратура. Помолих да ме свържат с Маргарет Макфърсън и я хванах да обядва на бюрото си.

– Просто исках да ти се извиня за сутринта. Знам, че искаше това дело.

– Е, ти сигурно имаш по-голяма нужда от него. Той трябва да е платежоспособен клиент, след като С. С. Добс носи ролката подире му.

Искаше да каже ролката тоалетна хартия. Прокурорите обикновено смятаха скъпоплатените семейни адвокати за гъзолизци на богаташите и звездите.

– Да, човек като него не ми е излишен – платежоспособен клиент де, не гъзолизец. Отдавна не съм попадал на дело за големи пари.

– Е, преди няколко минути късметът ти изневери – прошепна в слушалката тя. – Прехвърлиха делото на Тед Минтън.

– Не съм го чувал.

– Един от младоците на Смитсън. Съвсем наскоро го доведе от града, където се занимаваше с лесни дела за притежание на дрога. Не беше влизал в съдебна зала, преди да дойде тук.

Джон Смитсън беше амбициозен заместник окръжен прокурор, който отговаряше за Ван Найс. Повече го биваше в политиката, отколкото в правото, и беше използвал тия си умения, за да изпревари опитните прокурори и да заеме шефския пост. Маги Макфърсън беше сред изпреварените. Веднага след назначаването си, той беше започнал да събира млади прокурори, които не се чувстваха пренебрегнати и му бяха верни, задето им е дал възможност.

– Никога не е влизал в съдебна зала, така ли? – попитах, без да разбирам защо да ми е изневерил късметът, след като ще имам новобранец за противник.

– Пое само няколко дела тук, обаче винаги с детегледачка. Рулей ще е първото му соло. Смитсън смята, че му поднася успеха на тепсия.

Представих си я на ограденото с ниски стени бюро, навярно недалеч от мястото на моя нов опонент.

– Нещо не загрявам, Магс. Щом тоя пич е зелен, защо късметът да ми е изневерил?

– Защото всички тия момчета, които Смитсън събира, са излети от един калъп. Арогантни задници. Смятат, че всичко им е позволено, нещо повече…

Тя сниши глас.

– Не играят честно. А за Минтън се говори, че е измамник. Пази си гърба, Холър. Следи го внимателно.

– Мерси за предупреждението.

Обаче Маги не беше свършила.

– Мнозина от тия новаци просто не разбират. Не го схващат като призвание. За тях това няма нищо общо с правосъдието. Това е просто игра. Записват си резултатите, за да видят докъде ще стигнат в кариерата. Всички просто са като по-млади копия на Смитсън.