Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Добс се обърна към прозореца и се облегна на парапета. Погледнах надолу и видях, че площадът се пълни с излезли в обедна почивка хора от държавните сгради наоколо. Мнозина носеха баджове в червено и бяло, каквито се даваха на съдебните заседатели.

– Разбирам.

– Второто нещо е, че дела като това обикновено изкарват плъховете от дупките им.

– Тоест?

– Тоест други арестанти, които са готови да заявят, че са чули някой да казва нещо. Особено в дела, които стигат до новините или вестниците. Чуват го по телевизията и го представят така, все едно го е казал нашият човек.

– Това е незаконно – възмути се Добс. – Не бива да се допуска.

– Да, знам, ама се случва. И колкото по-дълго Луис остане вътре, толкова по-голяма е възможността да попадне на някой от тия типове.

Валенцуела мълчаливо се приближи до нас при парапета.

– Ще предложа да платим гаранцията – рече Добс. – Вече се обадих, само че тя беше на заседание. Ще се задействам още щом ми позвъни.

Думите му ме наведоха на мисъл, която ме бе смущавала по време на цялото изслушване.

– Не можеше ли да излезе от заседанието, за да разговаря за арестувания си син? Чудех се защо я няма в съдебната зала, след като това момче, както го наричаш, е толкова чисто и почтено.

Добс ме изгледа така, като че ли от един месец не съм си мил зъбите.

– Госпожа Уиндзор е много заета и влиятелна жена. Ако бях подчертал, че положението е извънредно, сигурен съм, че веднага щеше да дойде на телефона.

– Госпожа Уиндзор ли?

– Тя се омъжи след развода си с бащата на Луис. Това беше отдавна.

Кимнах, после осъзнах, че имаме за какво да си поговорим с Добс, но не и пред Валенцуела.

– Вал, защо не идеш да провериш кога ще върнат Луис във ваннайския затвор, за да можеш да го освободиш?

– Лесна работа – рече той. – Ще го качат на първия автобус след обедната почивка.

– Добре де, все пак иди да провериш още веднъж, докато привърша с господин Добс.

Той понечи да възрази, че е излишно да проверява повторно, но после загря какво всъщност му казвам.

– Добре, отивам.

След като се отдалечи, измерих Добс с поглед, преди да заговоря. Изглеждаше шейсетинагодишен. Държеше се почтително, което сигурно идваше от трийсетгодишното обгрижване на богаташи. Предполагах, че това му е осигурило известно състояние, обаче не беше променило публичното му поведение.

– Ако ще работим заедно, трябва да те попитам как искаш да ти викам. Сесил ли? Или Си Си? Господин Добс?

– Викай ми Сесил.

– Добре, Сесил. Първият ми въпрос е дали ще работим заедно. Получавам ли делото?

– Господин Рулей ясно ми даде да разбера, че иска ти да го защитаваш. Можеше изобщо да не се спра на теб, защото, честно казано, въобще не съм те чувал. Обаче те е избрал господин Рулей и аз приемам решението му. Всъщност смятам, че се справи много добре в съда, особено като се има предвид враждебността на оная прокурорка към господин Рулей.

Забелязах, че момчето вече е станало „господин Рулей“. Запитах се какво ли го е повишило в очите на Добс.

– Да, викат й Маги Страшната. Много е всеотдайна.

– Стори ми се малко свръхентусиазирана. Как мислиш, дали има начин да я отстраниш от делото, да намериш някой малко по… земен?

– Не знам. Опитите за подмяна на прокурорите може да се окажат опасни. Обаче щом смяташ, че трябва да я разкарам, мога да го уредя.

– Радвам се да го чуя. Може би трябваше да съм чувал за теб и по-рано.

– Може би. Искаш ли да поговорим за хонорара сега и да приключим с тоя въпрос?

– Щом така искаш.

Озърнах се наоколо, за да се уверя, че не ни чуват други адвокати. Щях да вкарам в действие тарифа А.

– Взимам две и петстотин за днес и Луис вече го одобри. Ако искаш да преминем на почасов хонорар, взимам триста на час и това се вдига на петстотин по време на процес, защото не мога да върша нищо друго. Ако предпочиташ предварително установен хонорар, искам шейсет хиляди, за да го докарам до края на предварителното изслушване. Ако приключим дотам, ще взема дванайсет бона отгоре. Ако продължим с процес, ще искам още шейсет в деня, в който вземем това решение, и още двайсет и пет, когато започнем да избираме съдебните заседатели. Това дело не ми изглежда да трае над една седмица, включително избора на съдебни заседатели, обаче, ако продължи повече, взимам двайсет и пет на седмица отгоре. Можем да приказваме за обжалване, ако и когато се наложи.

Поколебах се за момент, за да видя как ще реагира Добс. Той не изразяваше несъгласие, затова продължих.