Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

На влизане в залата видях мъж, който монтираше видеокамера върху тринога до бюрото на пристава. Нито върху камерата, нито върху неговите дрехи имаше символ на телевизионна мрежа. Човекът беше на свободна практика, явно надушил за случая, и сега щеше да заснеме изслушването, и да се опита да го продаде на някоя местна телевизия, чиято новинарска дирекция имаше нужда от трийсетсекунден репортаж. Когато по-рано го бях попитал за реда на Рулей, приставът ме беше осведомил, че съдията вече е разрешил филмирането.

Приближих се изотзад до бившата си съпруга и се наведох, за да прошепна в ухото й. Тя разглеждаше снимки в папка. Носеше тъмносин костюм на тънко сиво райе. Гарвановочерната й коса бе завързана отзад със сива панделка. Обожавах косата й, когато я връзваше така.

– На теб ли са били възложили делото „Рулей“?

Маги вдигна поглед, без да познае гласа ми. Неволно плъзналата на лицето й усмивка изчезна още щом ме видя. Знаеше точно какво имам предвид, като използвам минало време, и рязко затвори папката.

– Само не ми казвай.

– Съжалявам. Харесал му резултатът ми в делото „Хендрикс“ и ми се обади.

– Копеле. Исках това дело, Холър. За втори път ми правиш тоя номер.

– Предполагам, че градът не е достатъчно голям за двама ни – неуспешно се опитах да имитирам Кагни [2]аз.

Маги изпъшка.

– Добре де – бързо капитулира тя. – Тихо и кротко ще си отида след изслушването. Освен ако не възразиш и против това.

– Може и да го сторя. Ще настоиш ли да не го пуснат под гаранция?

– Естествено. Обаче смяната на прокурора няма да промени тая позиция. Спуснаха ни директивата от втория етаж.

Кимнах. Това означаваше, че се е обадил наблюдаващият делото, за да нареди да не се съгласяват арестантът да бъде освободен под гаранция.

– Той има стабилно положение в обществото. И никога не са го арестували.

Наблюдавах реакцията й, тъй като не бях имал време да проверя твърдението на Рулей, че няма предишни арести. Винаги се удивлявам, че много клиенти лъжат за предишните си контакти с машината, след като е ясно, че краката и на тая лъжа са къси.

Обаче Маги с нищо не показа, че й е известно нещо друго. Може пък да беше вярно. Може пък да имах за клиент честен нарушител, на когото му беше за пръв път.

– Няма значение дали досега е правил нещо – отсече тя. – Важното е какво е извършил снощи.

Бившата ми жена разтвори папката и бързо прегледа снимките, докато откри оная, която й харесваше най-много, и я измъкна.

Ето какво е извършил снощи твоят стълб на обществото. Затова изобщо не ме е грижа какво е правил преди. Просто ще се погрижа да не излезе навън, за да не го извърши отново.

Снимката с формат двайсет на двайсет и пет сантиметра показваше женско лице в едър план. Над дясното око имаше толкова голяма подутина, че то беше напълно затворено. Носът бе строшен и изместен от центъра. От двете ноздри стърчаха кървави тампони. Над дясната вежда се виждаше дълбока рана, затворена с девет кръстосани шева. Долната устна беше цепната и подута като топче за игра. Най-страшно обаче бе окото, останало невредимо. Жената се взираше в обектива със страх, болка и унижение, струящи от това единствено, насълзено око.

– Ако го е извършил – подчертах аз, защото това се очакваше дай отговоря.

– Да бе – изсумтя Маги. – Естествено, ако го е извършил. Само дето са го арестували в дома й оплескан с кръвта й, но имаш право, това си е основателен въпрос.

– Харесваш ми, когато си саркастична. Имаш ли доклада за ареста? Искам да го преснимам.

– Можеш да го получиш от оня, който поеме делото от мен. Никакви услуги, Холър. Не и тоя път.

Зачаках – още задявки, негодувание, може би още някое предупреждение, обаче тя мълчеше. Реших, че няма да изкопча нищо повече по случая, беше изгубена кауза. Промених темата.

– Е, как е тя?

– Уплашена е до смърт и адски я боли. Как иначе може да е?

Маги ме погледна и видях, че незабавно е разбрала смисъла на въпроса. В очите й долових укор.

– Не питаш за жертвата, нали?

Не отговорих. Не исках да я лъжа.

– Дъщеря ти е добре – нехайно каза тя. – Нещата, които й пращаш, й харесват, обаче предпочита татко й лично да се появява малко по-често.

Това не беше предупреждение. Това беше пряк удар, при това напълно заслужен. Като че ли постоянно бях служебно ангажиран, даже през уикендите. Дълбоко в себе си знаех, че трябва повече да се занимавам с дъщеря си. Времето за това отминаваше.

– Ще го направя – обещах. – Започвам още отсега. Какво ще кажеш за тоя уикенд?