Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Но искаш да кажеш, че с фирмените акции, които си спечелил, всъщност си изкарал повече.

– Точно така.

Един от съкилийниците му се приближи към решетките до него. Вторият бял. Беше превъзбуден, постоянно движеше ръце – с отчаяна трескавост ги местеше от хълбоците към джобовете си.

– Ей, мъжки, и на мене ми трябва адвокат. Имаш ли визитка?

– Не и за теб, приятел. Тук ще ти определят адвокат. Погледнах Рулей и изчаках малко наркомана да се отдалечи. Той не го стори. Пак се обърнах към него.

– Виж, това е частен разговор. Би ли ни оставил насаме?

Мъжът направи някакво движение с ръце и се затътри към ъгъла, от който беше дошъл.

– Ами благотворителни организации? – продължих да разпитвам Рулей.

– Какво имаш предвид?

– Участваш ли в благотворителност? Правиш ли дарения?

– Да, фирмата прави. Подкрепяме „Пожелай си“ и един приют за бегълци в Холивуд. Струва ми се, че се казва „При моя приятел“ или нещо подобно.

– Добре, хубаво.

– Ще ме измъкнеш ли?

– Ще опитам. Обвиняват те в тежки престъпления – проверих, преди да дойда тук – и имам чувството, че прокурорката ще настои да не те пуснат под гаранция, но това е нищо работа. Ще се оправя.

Посочих записките си.

– Да не ме пуснат под гаранция ли? – паникьосан възкликна той.

Другите в килията погледнаха към него, защото това беше общият им кошмар. Да не те пуснат под гаранция.

– Не се безпокой – успокоих го аз. – Не съм казвал, че тя ще успее. Кога са те арестували за последен път?

Винаги задавам изневиделица тоя въпрос, за да наблюдавам очите им и да видя дали в съдебната зала няма да ме сполети някоя изненада.

– Никога. Никога не са ме арестували. Всичко това е…

– Знам, знам, обаче тук не бива да приказваме за това, забрави ли?

Той кимна. Погледнах си часовника. Делото щеше да започне, а още не бях говорил с Маги Макфърсън.

– Сега трябва да вървя – казах аз. – Ще се срещнем вътре след няколко минути и ще се погрижим да те измъкнем оттук. Докато сме там, не казвай нищо, преди да си се посъветвал с мен. Ако съдията те попита как си, първо се посъветвай с мен. Ясно?

– Хм, да не отговарям ли с „невинен“ на обвиненията?

– Не, изобщо няма да те питат за това. Днес само ще ти ги прочетат, ще стане дума за гаранцията и ще определят дата за повдигане на обвинения. Тогава казваме „невинен“. Така че днес не казвай нищо. Никакви избухвания, абсолютно нищо. Разбра ли?

Рулей кимна и се намръщи.

– Ще се оправиш ли, Луис?

Отново кимна мрачно.

– Само за сведение – продължих аз. – Взимам по две и петстотин за първо изслушване и определяне на гаранция. Това ще представлява ли проблем?

Луис отрицателно поклати глава. Хареса ми, че не говори. Повечето ми клиенти дрънкат прекалено много. Обикновено с дрънкане се вкарват в пандиза.

– Добре. Ще поговорим за останалото, след като излезеш оттук и останем насаме.

Затворих кожената си папка с надеждата, че я е забелязал и е останал впечатлен, после се изправих.

– Още нещо – добавих. – Защо избра мен? В града има много адвокати, защо се спря на мен?

Тоя въпрос нямаше никакво значение за нашите отношения, обаче исках да проверя доколко мога да вярвам на Валенцуела.

Рулей сви рамене.

– Не знам – отвърна той. – Спомних си името ти от нещо, което бях чел във вестника.

– Какво си чел за мен?

– Един репортаж за дело, в което уликите срещу обвиняемия не били взети предвид. Струва ми се, че беше за наркотици или нещо подобно. Ти си спечелил делото, защото после обвинението нямало повече доказателства.

– Делото „Хендрикс“ ли?

Не се сещах за друго, което да е стигнало до вестниците през последните месеци. Хендрикс беше поредният ми клиент от Светците на пътя и от шерифското управление бяха поставили проследяващо устройство на харлито му. Това бе допустимо на обществен път. Само че, когато през нощта Хендрикс паркирал мотора в собствената си кухня, джипиесът представляваше незаконно проникване от страна на ченгетата. Делото беше прекратено от съдията по време на предварителното изслушване и направи голям шум в „Таймс“.

– Не си спомням името на клиента – отговори Рулей. – Сетих се само за твоето име. Всъщност само за фамилията ти. Когато се обадих на човека, който урежда гаранциите, аз му дадох името Холър и го помолих да те повика и да се обади на моя адвокат. Защо питаш?

– Без причина, просто съм любопитен. Мерси, че се обърна към мен. Ще се видим в съда.

Оставих разликите между версията на Рулей и Валенцуела за по-нататъшно обмисляне и се върнах в залата. Видях Маги Макфърсън да седи в единия край на прокурорската маса. С нея имаше още петима прокурори. Масата беше голяма и Г-образна, за да побира постоянно променящ се брой юристи, седнали с лице към съдията. Повечето рутинни изслушвания и обвинения се поемат от дежурен прокурор, но специалните дела привличат тежката артилерия от окръжната прокуратура, заемаща втория етаж на съседната сграда. Привличат ги и телевизионните камери.