Майкъл Конъли - Черното ехо

Хари се прибра вкъщи около девет. Червената лампичка на телефона му мигаше, но в секретаря нямаше никакво съобщение, само звук от затваряне на линията отсреща. Той пусна радиото, но скоро след това го спря, изморен от това да слуша хора, които говорят. Вместо това включи компактдисковото си устройство, постави дисковете със Сони Ролинс, Френк Морган и Бранфорд Марасалис и се заслуша в звуците на саксофона. Разтвори папките върху масата във всекидневната и отвори първата бира. „Алкохол и джаз – помисли си Хари, докато отпиваше. – Да спиш с дрехите! Ти си едно тривиално ченге, Бош. Разтворена книга. По нищо не се отличаваш от десетките други глупаци, които се излагат на Показ ежедневно също като теб. Придържай се към задачите, стоящи пред теб, и не се надявай на нищо повече.“ Той отвори папката за Медоус и започна внимателно да чете всяка страница, понеже преди това в колата на Уиш само се беше преструвал.

Медоус беше същинска енигма за Бош. От една страна, друсаща се отрепка, но, от друга, войник, който срещу всяка логика беше останал във Виетнам. Дори когато го извадиха от тунелите, той пак беше останал. През 1970, след две години, прекарани почти изцяло под земята, той се беше зачислил към едно звено на военната полиция, на разположение на американското посолство в Сайгон. Никога вече не видял вражески военни действия, но останал там до самия край. Дори след примирието и изтеглянето на войските през 1973, той се уволнил, но отново останал, този път като цивилен служител към посолството. Всички се прибираха вкъщи, но не и Медоус. Той не се беше върнал до 30 април 1975 – деня на падането на Сайгон. Тогава се качил на хеликоптер, а после и на самолет, който изкарвал бегълци от страната и ги транспортирал към САЩ. Това е било последното му правителствено назначение: охрана на транспортната линия през Филипините към Америка.

Според сведенията, когато се завърнал, Медоус останал в Южна Калифорния. Способностите му обаче били ограничени до тунелен убиец, военен полицай и пласьор на наркотици. Към досието му имаше прикачена молба за постъпване на работа в Лосанджелиското полицейско управление, която носеше печат „отхвърлен“. Не беше минал пробата за наркотици. Следваше сводка от компютъра на Националното информационно бюро върху неговото криминално досие. Първото му задържане за притежание на хероин беше през 1978. Освободен под гаранция. На следващата година го прибират отново, този път за притежание, но с намерение да продава. Той успява някак да сведе обвинението само до притежание и получава присъда от осемнадесет месеца, която следва да излежи в „Уейсайд Онър Ранчо“. Излежава десет. През следващите две години често го задържат във връзка с наркотици, но не получава сериозни присъди до 1981, когато бива прибран за по-дълго. Обвинен е в опит за грабеж според федерално разследване. В сводката на НИБ не се споменаваше дали става дума за банков обир, но Бош реши, че за да се намесят федералните, значи тъкмо за такова нещо се отнася Медоус бива осъден на четири години, от които излежава две в затвора „Лампок“.

Не минават и няколко месеца, откакто го освобождават, и той отново бива задържан за банков обир. Явно този път го хващат натясно, понеже се признава за виновен, и получава нови пет години в „Ломпок“. Щял е да бъде освободен след три, но се издънва при опит за бягство. Получава още пет години и го преместват на Търминал Айланд.

Оттам го пускат под гаранция през 1988. През всичките тези години – все забъркан в нещо, помисли си Бош. И нито веднъж не беше се чул или видял с него. Какво ли щеше да направи, ако Медоус му се беше обадил? Замисли се върху това за момент. Този начин на живот вероятно беше оказал по-голямо влияние върху Медоус, отколкото войната. През 1988 година го прехвърлят от затвора в лагер с облекчен режим за ветерани от Виетнам. Лагерът, наречен „Рота Чарли“ [28], се намира в полето на север от Вентура и на около четиридесет и пет километра от Лос Анджелис. Там остава почти година.

Оттогава според сводката Медоус нямал други контакти с властите. Задържането, заради което той се беше обадил на Бош преди година, не беше отразено.

След сводката имаше един лист, изписан на ръка. Бош позна чистия, четлив почерк на агент Уиш. Беше справка върху това, къде беше живял и работил Медоус. Сведенията, събрани от архиви на различни социални служби и други инстанции, следваха по точки във вертикален ред от лявата страна на листа. Имаше обаче и доста празни места – малки периоди от живота му, за които нямаше сведения. Медоус беше работил във водопроводната служба на Южна Калифорния, когато пристигнал от Виетнам, като инспектор по водоснабдителната мрежа. След четири месеца го освободили поради немарливост и чести неадекватни състояния. Очевидно след това се беше захванал с търговия с хероин, тъй като следващото му официално постъпване на работа беше регистрирано едва по времето, когато е бил освободен от Уейсайд в 1979 година. Тогава го вземат в службата за поддръжка на канализационната мрежа като инспектор по отводнителните съоръжения. Изгубва и тази работа след шест месеца отново по същите причини. Следваха още няколко краткотрайни постъпвания в различни компании без особено значение. След като напуска „Рота Чарли“, той се задържа за няколко месеца на работа към компанията за добив на златна руда в Санта Кларита. Това беше всичко.