Майкъл Конъли - Черното ехо

– Мисля, че това може да се уреди – рече тя. – Имаш ли някакви други изисквания, преди да пристъпим към работа?

Той се усмихна и поклати отрицателно глава.

– Знаеш ли, Бош, вчера взех папката с материали по убийството, което ти разследваш, и вечерта я прегледах. Добра работа си свършил, като се има предвид с какво си разполагал, и то само за един ден. Повечето други детективи щяха все още да чакат трупа да бъде обработен в моргата и щяха да приемат веднага версията за нещастен случай със свръх-доза.

Той не каза нищо.

– Откъде ще започнем днес? – запита тя.

– Имам още няколко неща, които не съм отразил в докладите. Но защо не ми разкажеш най-напред за проникването в банката? Искам всичко отначало. Аз знам само това, което си включила в бюлетините и което е стигнало до вестниците. Въведи ме в нещата, после аз ще продължа нататък и ще ти разкажа за Медоус.

Сервитьорката дойде да прибере чашите им. После Еленър Уиш му разказа историята на банковия обир. Бош искаше да и зададе въпроси, докато тя говореше, но се опита да запомни и да я попита след това. Той усещаше, че тя сякаш донякъде се възхищаваше на историята – на замисъла и осъществяването на удара. Които и да бяха онези от тунела, явно бяха спечелили уважението й. Той се улови, че почти ревнува.

– Отдолу, под улиците на Лос Анджелис – започна тя, – има повече от четиристотин и петдесет километра канали, които са толкова широки и високи, че в тях може да се кара кола. Освен това има и множество разклонения. Или още поне сто километра, в които може да се върви или пълзи.

Това означава, че всеки би могъл да слезе там долу и ако знае пътя, да се добере до коя да е сграда в града. А и да намериш пътя не е чак толкова трудно. Плановете на цялата мрежа са публично достояние и могат да бъдат взети от службата за градоустройствените проекти. И така, тези типове са използвали канализацията, за да се доберат до „Уестленд Нешънъл Банк“.

Той вече беше успял да стигне в разсъжденията си дотам, но реши да премълчи. Уиш каза, че според ФБР са били поне трима отдолу под земята и най-малко един отгоре, който да наблюдава и да задоволява различни други потребности. Последният сигурно е поддържал радиовръзка с хората отдолу, освен когато вече са стигнали до края, тъй като радиовълните биха могли да задействат детонаторите на експлозивите.

Влезлите в канализацията са се движили вътре с високопроходими коли „Хонда“. В северната част на града, където старото корито на Лос Анджелис Ривър се свързвало с отводнителната система, имало място, откъдето в канализацията можело да се влезе с автомобил. Крадците влезли оттам вероятно под прикритието на нощта и следвайки по картата на канализационната мрежа отсечката към центъра, Достигнали до една точка, намираща се точно под булевард „Уилшайър“, на около девет мера под земята и на сто и пет-Десет метра западно от „Уестленд Нешънъл Банк“. Пропътували повече от два километра.

После, използвайки професионална бормашина с двадесет и четири инчов циркуляр, вероятно с диамантен накрайник, включена към акумулатора на една от високопроходимите коли, пробили дупка в дебелата петнайсет сантиметра бетонна стена на отводнителната система. Оттам започнали да копаят.

– Същинското проникване в трезора е станало в Деня на труда или в един от почивните дни след него – каза Уиш. – Смятаме, че са започнали да копаят тунела три или четири седмици по-рано. Вероятно са работили само нощем. Влизат, копаят и на зазоряване излизат. Инспекторите, които периодично преглеждат отводнителната система за пукнатини и други неизправности, са на редовно работно време. Така че „нашите хора“ не са рискували, работейки през нощта.

– Ами дупката, която са пробили в стената на канализацията, не е ли била забелязана от някой каналджия или служител по поддръжката на енергосистемите? – запита Бош и веднага се засрами, че е задал въпрос, преди тя да беше свършила.

– Не – отвърна Уиш. – Тия типове са помислили за всичко. Използвали са парче шперплат със същия диаметър като дупката, което замазвали с тънък пласт цимент. Намерихме го по-късно. Когато са си тръгвали всяка сутрин, те са поставяли шперплата върху дупката и са напластявали по ръбовете все повече и повече цимент. По този начин дупката е заприличала на запушено странично отклонение, каквито има немалко там долу. Аз самата слизах вътре. Навсякъде е пълно с такива отклонения. Пък и двадесет и четири инчовият размер е стандартен за отклоненията, така че всичко е изглеждало съвсем нормално. Дупката е оставала незабелязана, а крадците са се връщали вечерта и са продължавали да копаят все по-близо до банката.