Майкъл Конъли - Черното ехо

– Ама разбира се – рече тя. – Би трябвало да го знаете. С какво мога да ви бъда полезна, детектив Бош? Аз съм агент Уиш.

Ръкуваха се, но Уиш не се отправи към вратата, от която беше изляза. Тя се беше затворила и ключалката беше щракнала. Бош се поколеба за момент, после каза:

– Цяла сутрин чакам, за да се срещна с вас. Става дума за банката… Един случай, по който сте работили…

– Да, да, това сте го казали и на дежурния в приемната. Съжалявам, че се наложи да ме чакате толкова, но нямахме предварително уговорена среща, а пък аз имах неотложна работа. Трябваше да ми се обадите по телефона.

Бош кимна в съгласие, но отново не последва покана да влязат вътре. Нещо не тръгна на добре, помисли си Хари.

– Имате ли малко кафе там вътре? – запита той.

– Мм… да, май има. Само че не става ли да приключим по-бързо? Наистина имам важна работа в момента.

Че кой ли няма, помисли си Бош. Тя отвори вратата с електронната си карта и я задържа пред него. После го поведе по коридор с много врати, до всяка от които имаше пластмасова табелка. Бюрото обаче нямаше същия афинитет към акронимите като полицейското управление. На табелките беше обозначено: „Група I“, „Група П“ и т.н. Докато вървяха, Хари се опитваше да определи акцента й. Беше леко носов, но не нюйоркски. По-вероятно да е от Филаделфия или Ню Джърси, реши той. Със сигурност не беше от Южна Калифорния въпреки слънчевия й загар.

– Кафето чисто ли го искате? – запита тя.

– Със сметна и захар, моля.

Тя се обърна и влезе в малка стая, обзаведена като кухня. Вътре имаше мивка с плот, кафе-машина за четири чаши, Микровълнова фурничка, хладилник и шкафове. Обстановката напомни на Бош за офисите на адвокати, които беше Посещавал. Приятно, подредено и скъпо. Тя му подаде пластмасова чашка с черно кафе, след което му направи знак да си сложи сам сметната и захарта. На себе си не сложи. Ако с това искаше да го накара да се чувства като натрапник, успя. Бош се почувства неудобно, като някой, който носи лоша вест. Тръгна след нея по коридора, докато стигнаха вратата, отбелязана с табелка „Група III“. Това беше екипът, работещ по обирите на банки и отвличанията. Стаята беше с размера на мебелен магазин, Бош влизаше за първи път в кабинет на федерален екип и сравнението със стаята на детективите от полицейското управление беше направо потискащо. Мебелировката тук беше по-нова от тази на който и да е полицейски участък. На пода имаше килим, а на почти всички бюра – компютър. Бюрата бяха подредени в три редици по пет и бяха празни с изключение на едно. На първото в средната редица седеше мъж в сив костюм и държеше телефонна слушалка до ухото си. Дори не вдигна поглед, когато Хари и агент Уиш влязоха. Ако не се смяташе шумът, който идеше от включената радиостанция, поставена върху една картотека в дъното на стаята, мястото можеше да мине за агенция по недвижими имоти.

Уиш седна зад първото бюро открая и посочи на Бош да заеме съседното. Така той се озова между нея и Сивия костюм, който говореше по телефона. Бош остави чашката с кафе пред себе си и веднага усети, че Сивия костюм вече не беше чак толкова съсредоточен върху разговора, който водеше, макар постоянно да повтаряше „аха, аха“ и „да, да“. Уиш отвори едно от шкафчетата на бюрото си, извади оттам пластмасово шише с вода и си наля в малка чашка.

– Тъкмо бяхме получили съобщение, че е извършен обир на спестовната каса в Санта Моника, и всички заминаха натам – обясни тя, забелязвайки, че Хари оглежда празната стая. – Аз останах тук за свръзка, затова се наложи да ме чакате навън. Съжалявам.

– Няма нищо. Хванахте ли го?

– Защо смятате, че е бил мъж?

Бош сви рамене.

– Ами съдейки по статистиката…

– Е, този път са били двама, мъж и жена. Спипахме ги веднага. Били с кола, за която имаше съобщение, че е открадната вчера от Ризида. Жената влязла вътре и свършила сама работата, а мъжът останал зад волана. После хванали по № 10 до центъра на Лос Анджелис, където оставили колата пред небостъргача на „Юнайтед“. Оттам взели ескалатора до автогарата, качили се на експресния автобус до Ван Нюис, откъдето с такси се върнали във Венис. Слезли пред банката. Един хеликоптер от ЛАПД през цялото време ги следил, а те дори и не погледнали нагоре. Когато жената влязла във втората банка, нашите хора решили, че се готви за втори обир, затова я задържали, както си стояла на опашката пред едно от гишетата. Мъжа арестували на паркинга. Оказа се, че тя само се готвела да депозира парите, откраднати от първата банка. Просто обикновен банков превод, само че по по-трудния начин. Виждате ли какви тъпи хора са в този бизнес, детектив Бош. Какво мога да направя за вас?