Майкъл Конъли - Черното ехо

Влязоха трима. Излязоха двама.

Бяха открили тунела по време на обиколка за прочистване из малко селце в сектор Е. Нямаше го на картите, затова го нарекоха Тимбук-2. В района имаше твърде много тунели, а „плъховете“ не достигаха, за да ги обходят всичките. Когато откриха входа под една кошница с ориз на пода на колибата, командващият сержант не пожела да изчакат да се разнесе пушилката и да се приземят хеликоптери със свежи „плъхове“. Той бързаше, съзнавайки, че не могат да подминат тунела. Затова взе решение, подобно на много други по време на война. Изпрати трима от хората си вътре. Три невинни души, изплашени до смърт, най-много на по шест седмици служба. Каза им да не отиват далеч навътре, а само да поставят взривовете и да излязат. „Действайте бързо и се прикривайте един друг.“ И тримата новобранци послушно се спуснаха в дупката. Половин час по-късно излязоха двама.

Двамата излезли обясниха, че са се разделили. Тунелът се разклонявал, та затова. Тъкмо разказваха какво е станало на сержанта, когато се чу тътен и от отвора на тунела изригнаха облаци прахоляк и пушек. Зарядите С-4 се бяха взривили. В този момент в колибата влезе командващият ротата лейтенант и каза, че нямало да напуснат района без липсващия човек. И ротата остана там през целия ден, докато се уталожат димът и прахта в тунела. После вътре бяха изпратени два „плъха“ – Хари Бош и Били Медоус. Нямало значение дали липсващият войник е мъртъв, каза им лейтенантът. Просто да го изкарат оттам. Нямал намерение да остави свое момче в дупката. Поне да му направели достойно погребение.

Двамата с Медоус се спуснаха в тунела и откриха, че главният вход води към нещо като стая, в която бяха складирани кошници с ориз, а от нея тръгваха три разклонения. Две от тях се бяха срутили по време на експлозията. Третото беше останало. Тъкмо в него беше влязъл войникът.

Запълзяха в мрака, използвайки фенерчетата си много пестеливо. Медоус водеше. Скоро обаче стигнаха до задънен край. Медоус започна да рови из пръстта на пода и не след дълго откри замаскираната вратичка. Когато я отвориха, се оказа, че надолу следваше второ ниво на лабиринта. Без да каже и дума, Медоус посочи в едната посока и сам запълзя в другата. Бош знаеше, че трябва да тръгне. Отсега нататък всеки оставаше сам, ако не се броят виетконгците [18], които чакаха някъде напред. Тунелът на Бош се случи криволичещ и топъл като сауна. Миришеше на влага и изпражнения. Той усети изчезналия войник по миризмата още преди да го беше видял. Беше мъртъв. Тялото му се разлагаше в седнало положение по средата на тунела. Парчето жица, врязало се на 2-3 сантиметра във врата му, беше увито около един кол, забит в земята, и го държеше изправен. Страхувайки се от скрити капани, Бош не го докосна. Отправи лъча на фенерчето към раната на врата, после проследи ивицата засъхнала кръв надолу по тялото. Мъртвият беше облечен в зелена фланелка, върху която с бяла боя бе щамповано името му. Под кървавата диря се четеше Ал Крофтън. Около кръвта по гърдите му кръжаха лениви мухи. За момент Бош се запита как ли бяха намерили пътя дотук, толкова дълбоко под земята. Той насочи лъча светлина към чатала на войника и забеляза тъмното петно засъхнала кръв. Панталоните на Крофтън бяха разкъсани отпред и мястото приличаше на ръфано от диво животно. Очите на Хари го засмъдяха от стичащата се пот, дишането му се учести и стана по-шумно. Веднага разбра, че не може да направи нищо, за да го спре. Лявата ръка на Крофтън беше положена от външната страна на бедрото му с дланта нагоре. Бош отправи лъча натам и видя в шепата на войника окървавените му тестиси. Едва потисна мигом обзелото го желание да повърне, но не успя да спре задушаването.

Постави ръце върху устата си. И това не помогна. Просто се задушаваше. Изпадна в паника. Беше на двайсет години и беше изплашен. Стените на тунела сякаш идеха към него и го притискаха. Той се отдръпна от трупа, претърколи се странично, но изтърва фенерчето, чийто лъч остана да осветява Крофтън. Бош ритна глинената стена и се сви на кълбо. Потта в очите му се смеси със сълзи. Отначало потекоха тихо, но скоро цялото му тяло се разтресе и хълцащите звуци сякаш ечаха във всички посоки на безкрайната тъмница, за да стигнат право там, където Чарли [19]седеше и чакаше. Право в ада.

Бош се събуди на стола около четири сутринта. Беше оставил плъзгащата стъклена врата към верандата отворена и ветрецът откъм Санта Ана леко поклащаше завесите. Топлият вятър и сънят бяха накарали Хари да се изпоти. После вятърът изсуши влагата по кожата му, както сушеше мидените черупки по пясъка на плажа. Хари излезе от всекидневната, облегна се на дървения парапет и се загледа към светлинките в Долината. Прожекторите на Юнивърсъл отдавна се бяха оттеглили за нощна почивка, а откъм шосето в прохода не се чуваше обичайният шум на движението. Някъде от далечината, може би откъм Глендейл, долиташе пърпорене на хеликоптер. Хари го потърси с очи и скоро откри червената точка. Обикаляше долу в ниското без светлини. Не беше полицейски. След малко Хари усети острата кисела миризма на малатион, която ветрецът разнасяше.