Майкъл Конъли - Черното ехо

След два часа тракане, пушене и пиене на лошо кафе Бош завърши доклада си, като попълни безбройните съпътстващи разследването на едно убийство типови формуляри, а под висящите от тавана осветителни тела вече се стелеше синкав облак. Бош стана и отиде да извади копия на ксерокса, който се намираше в дъното на вътрешния коридор. Пътьом забеляза, че момчето с плитчиците беше изчезнало. Той извади една нова синя папка от малкото складче за канцеларски материали, чиято врата отвори с помощта на електронната си карта, и прикачи вътре един комплект от формулярите, съставляващи доклада му. Другият комплект пъхна в една стара синя папка, която държеше в чекмеджето на бюрото си и която носеше името на един неразкрит случай. Когато свърши всичко това, той започна да чете отначало написаното. Хари обичаше реда, който писмената работа създаваше по случая. Беше му станало практика при много от предишните случаи всяка сутрин да препрочита материалите по хода на следствието. Миризмата на новата папка му напомни за стари случаи и го въодушеви. Докладите, които беше написал и поставил в папката обаче, не изчерпваха всичко. Съзнателно беше пропуснал някои неща от неделния следобед и вечерта. Не отрази например връзката, която беше направил между Медоус и проникването в „Уестленд Банк“. Пропусна посещението си в заложната къща и срещата си с Бремер от „Таймс“. Дори не спомена за тези два разговора. Беше все още понеделник – ден втори. Искаше да изчака, докато посети и ФБР, преди да вкара тази информация в официалния архив. Искаше да разбере с абсолютна точност за какво всъщност става дума. Тази предпазна мярка вземаше при всеки свой случай. Хари напусна участъка, преди другите детективи да бяха пристигнали на работа.

В девет часа Бош вече беше стигнал до Уестууд и се намираше на седемнадесетия етаж в сградата на ФБР на булевард „Уилшайър“. Приемната на Бюрото беше неприветлива, с обичайните канапета, тапицирани с изкуствена кожа, издраскани масички, покрити с имитиращ дървесна текстура фурнир, и разпилени по тях стари броеве на „ФБР бюлетин“. Бош не си даде труда да сяда и да чете. Остана прав пред белите завеси от прозрачна материя, които закриваха високите от пода до тавана прозорци, да съзерцава панорамата. Северното изложение предлагаше изглед, простиращ се от Тихия океан чак до веригата планини на Санта Моника на изток и оттам до Холивуд. Завесите напомняха за пласт мъгла, паднала върху смога. Бош почти допираше с нос меката ефирна материя и гледаше надолу през „Уилшайър“ към гробището за ветерани. Белите надгробни камъни по поддържаната трева напомняха редици от бебешки зъбчета. Близо до входа на гробището се извършваше ритуал с всички почести. Опечалените обаче бяха твърде малко. По на север, на едно възвишение без надгробни паметници, Бош забеляза няколко работници, които вадеха чимове и се опитваха да повдигнат с търнокопи голямо, продълговато парче земя. От време на време Хари проверяваше докъде са стигнали, но така и не разбра какво правеха. Петното беше твърде дълго и твърде широко за гроб.

Около десет и петнайсет военното погребение беше свършило, обаче работниците продължаваха да копаят на хълма. А Бош все още стоеше и чакаше прав пред завесата на прозореца. Накрая един глас достигна до него изотзад:

– Толкова гробове… Такива прави редици… Мъча се да не гледам никога през тия прозорци.

Хари се обърна. Тя беше висока и стройна, с падаща по раменете чуплива кестенява коса, тук-там изпъстрена с руси кичурчета. Имаше вид на вряла и кипяла и може би малко отегчена, като се има предвид, че денят едва започваше, точно както изглеждат жените ченгета и проститутките. Беше облечена в кафяв костюм и бяла блуза с шоколадена западняшка фльонга. Хари проследи несиметричните извивки на бедрата й под сакото. Носеше нещо малко от лявата страна, може би „Рюгер“, което беше необичайно. Бош винаги беше смятал, че жените детективи носят оръжието си в чантичките.

– Това е гробището за ветерани – каза тя.

– Знам – отвърна Хари.

Усмихна се, но не на казаното. Просто беше очаквал специалният агент Е. Д. Уиш да бъде мъж. Наред с това имаше представа какви агенти най-често назначаваха да работят по случаите с банкови обири. Жените бяха част от новия имидж на Бюрото и не работеха по най-тежките случаи. Бюрото поначало представляваше братство, съставлявано главно от динозаври и отшелници – все хора, които не можеха или не искаха да изоставят политиката, шпионажа и наркотиците. Докато обирите на банки вече не бяха толкова бляскава работа, колкото в миналото, а и дните на големите обирджии отдавна бяха отминали. Повечето обирджии днес дори не бяха професионални крадци. Това бяха предимно наркомани, търсещи плячка, с която да могат да изкарат седмицата. Все пак да крадеш от банка още се смяташе за углавно престъпление, което беше главната причина Бюрото да се занимава с това.