Майкъл Конъли - Черното ехо

Бош клекна и започна да оглежда кръга. Не забеляза някакви признаци това да беше капан. Всъщност имаше само един такъв признак. Ако бандитите бяха подготвили някаква изненада, то тя беше предназначена срещу влизане, а не срещу излизане. Експлозивите щяха да бъдат от тази страна На кръглото отверстие, не от другата. За всеки случай той Извади джобното си ножче и започна внимателно да очертава с него контурите на отверстието. После го подпъхна и повдигна капака на един-два сантиметра. Насочи лъча светлина в цепнатината, но не видя жици или някакви други приспособления по долната повърхност на шперплата. Тогава повдигна целия капак и го отмести. Не последваха изстрели. Хари изпълзя до ръба на отверстието и видя друг тунел отдолу. Пъхна ръката си с фенерчето в дупката и го включи. Завъртя лъча светлина в кръг и отдръпна ръка, приготвяйки се да посрещне евентуална стрелба. Отново нищо не последва. Той забеляза, че долният тунел беше почти идеално кръгъл. Стените му бяха от цимент, покрит с плесен, а по пода течеше тънка струя вода. Това беше отклонението от канализационната мрежа.

Хари се отпусна през дупката и веднага изгуби опора под краката си, подхлъзна се в калта и падна по гръб. Успя да се изправи и с помощта на фенерчето затърси следи в черната кал. Нямаше никаква кръв, но върху плесента на стената се виждаха следи, които очевидно бяха оставени от обувки, докато краката бяха търсили опора. Водната струя на пода отиваше в същата посока, в която се губеха и следите по плесента. Бош тръгна натам.

Вече беше изгубил чувството си за ориентация, но мислеше, че се движи на север. Изключи фенерчето и се придвижи бавно още пет-шест метра напред, преди да го включи отново. Тогава видя потвърждение, че беше на прав път. На стената на канала се виждаше ясно леко размазан кървав отпечатък от човешка ръка. На метър от него имаше втори. Франклин губеше кръв и сили бързо, заключи Бош. Беше спирал тук да си огледа раната. Не можеше да е стигнал далеч напред.

Бавно, опитвайки се да приглуши съвсем шума от дишането си, Бош продължи да се движи. Вътре въздухът миришеше като мокър пешкир и беше толкова влажен, че кожата му се покри със ситни капчици. Шумът от движението беше станал по-близък. Чуваха се вече и сирени. Той усети как тръбата добива лек наклон, за да може водата да се оттича. Слизаше все по-дълбоко под земята. По коленете имаше из-драни места, които кървяха и смъдяха, докато пълзеше по дъното на канализационната тръба.

След около тридесет метра Бош спря и включи фенерчето, като все още го държеше колкото може по-далеч от тялото си, а с другата ръка стискаше пистолета. Върху извитата стена отпред имаше още кръв. Когато изключи фенерчето, Хари забеляза, че някъде далеч напред черната завеса изтъняваше. Някаква сива светлина беше причината за това. Беше сигурен, че тръбата свършва или по-скоро се свързваше с проход, който беше слабо осветен. Тогава установи, че чува ромолене на вода. Много вода, ако се сравнява с тази в краката му. Звучеше така, сякаш отпред имаше речно корито.

Той се придвижи бавно и тихо до сивата светлина. На това място тръбата се включваше странично в дълъг тунел от канализационната мрежа. Намираше се във второстепенна линия. По пода на по-широкия тунел се движеше сребристочерен воден поток. Това беше подземен канал. Вглеждайки се във водата, Бош не можеше да определи дали беше дълбока една педя или цял метър.

Хари приклекна до ръба на тръбата и най-напред се заслуша за други шумове освен този на водата. Когато не чу нищо друго, той бавно се изправи, за да огледа тунела и в двете посоки. Водата течеше от лявата му страна. Той погледна първо натам и забеляза неясното очертание на отклонение в бетонната стена, завиващо надясно. От неголеми отвори в тавана, разположени през определени интервали, се процеждаше мъждива светлина. Той разбра, че светлината идеше от канализационните сифони, горе, на десетина метра височина. Това беше главна линия, както би се изразил Гиърсън. Коя точно, Бош не знаеше, а и вече не го беше грижа. Нямаше никакви знаци, направени за него със синя боя, които да му служат за ориентир, да му казват какво да прави.

Той се обърна, за да погледне в тунела по посока, обратна на водния поток, но веднага дръпна глава назад подобно на костенурка и се притаи в своята тръба. До стената отсреща видя някаква тъмна сянка. Видя и две очи, които сякаш светеха в тъмнината и гледаха право към него.

Бош не помръдна и почти не си пое дъх близо минута. Потта, стичаща се в очите му, започна да му пречи да вижда. Той затвори очи и се заслуша, но не долови нищо друго освен ромоленето на черната вода. Тогава бавно се завъртя и Погледна отново иззад ръба. И пак видя тъмната фигура. Не беше помръднала. Две очи като на някакво странно същество, което току-що е погледнало срещу светкавицата на фотоапарат, са взираха право към него. Той насочи фенерчето и го включи. В снопа светлина видя Арт Франклин, подпрян с гръб на стената, с окачена на врата автоматична пушка М-16. Ръцете му обаче бяха изтървали оръжието и висяха отстрани на тялото във водата. Краят на цевта също се беше натопил в канала. Франклин сякаш беше с някаква маска и на Бош му бяха необходими няколко секунди, за да установи, че не беше маска, а прибор за нощно виждане.