Майкъл Конъли - Черното ехо

– Това Макс и Мориц [39]ли са? – запита Еленър.

– Люис и Кларк. Трябва да са те.

– Но какво правят те там вътре?

Бош не знаеше. Уиш взе предавателя от ръката му.

– Първи?

Радиостанцията изпращя.

– Имаме основание да смятаме, че двамата в костюмите са полицейски служители от ЛАПД. Стойте в готовност.

– Ето ги – рече Бош, когато трите фигури се появиха в осветеното помещение на трезора. Той бръкна в жабката и извади оттам бинокъл.

– Какво правят? – запита Уиш, докато той фокусираше.

– Ейвъри стои до устройството отстрани на трезора. Мисля, че отваря проклетото нещо.

През бинокъла Бош видя Ейвъри да отстъпва встрани от електронното табло и да посяга към колелото на стоманената врата. Забеляза как Люис леко се извръща и поглежда към улицата по посока на гаража паркинг. Наистина ли се прокрадва усмивка по лицето му? На Бош така му се стори. После видя през бинокъла как Люис измъква оръжието си от кобура под мишницата. Кларк направи същото и Ейвъри започна да върти колелото като капитан, управляващ своя „Титаник“.

– Ах, тези тъпи задници! Отварят го!

Бош изскочи от колата и хукна към рампата. Докато тичаше, разкопча капачето на кобура и извади пистолета си. Хвърли един поглед към „Уилшайър“ и забеляза малка пролука в рехавия трафик. Втурна се през улицата, а Уиш го последва на късо разстояние отзад.

Бош беше все още на около двайсет и пет метра от входа, когато разбра, че е закъснял. Ейвъри беше спрял да върти колелото на вратата на трезора. Хари го видя да се увисва с цялата си тежест. Вратата започна бавно да се отваря. Бош чу гласа на Еленър зад гърба си.

– Не! – изкрещя тя. – Ейвъри, недейте!

Обаче Бош знаеше, че двойното стъкло прави трезора непроницаем за звука. Ейвъри не можеше да я чуе, а пък Люис и Кларк не биха прекъснали това, което бяха започнали, дори и да я чуеха.

Това, което се случи, за Хари беше като на филм. Един стар филм по телевизията, с намален до края звук. Бавното отваряне на вратата на трезора с постепенно увеличаващата се тъмна ивица на вътрешността придаваше на картината някаква безплътност, сякаш всичко ставаше под вода. Бош се почувства, сякаш стоеше на движещ се тротоар, който го отнася в грешна посока. Тичаше, но не се приближаваше към целта. Не отместваше поглед от вратата на трезора. Черната ивица ставаше все по-широка. Тогава фигурата на Люис влезе в полезрението на Бош и той видя как детективът от ОВР се отправя към отварящия се трезор. В следващия момент, сякаш блъснато от невидима сила, тялото му отхвръкна назад. Ръцете му се стрелнаха нагоре и оръжието му се удари в тавана, а после падна безшумно на пода. Както отстъпваше назад от вратата на трезора, гърбът и задната част на главата му се разтвориха. Кръв и мозък плиснаха по стъклената стена отзад. Докато Люис се строполяваше встрани от вратата, Бош видя едно дуло да блясва в тъмнината вътре. По стъклената стена се появиха пукнатини с формата на паяжина от забиващите се безшумно в нея куршуми. Люис направи последна крачка назад, олюлявайки се, после се подпря на стъклото, което се счупи в резултат на многото пукнатини и той падна върху тротоара на около метър под него.

Трезорът вече беше полуотворен и стрелящият имаше по-широк обсег. Масираният автоматичен огън се насочи към Кларк, който стоеше неприкрит, с отворена уста, изпаднал в шок. Бош чуваше изстрелите вече съвсем ясно. Видя как Кларк се опита да отскочи встрани, за да избегне куршумите. Обаче беше късно и не си струваше усилието. Той също беше отхвърлен назад от летящите куршуми. Тялото му се блъсна в Ейвъри и двамата мъже се строполиха върху из-лъскания мраморен под.

Стрелбата откъм трезора секна.

Бош се хвърли през отвора, зинал на мястото на стъклената стена, и падайки, се плъзна по корем сред прахоляка и натрошените стъкла. За момент успя да погледне вътре в трезора и зърна неясното очертание на човек, който изчезна през дупката в пода. Движението му предизвика лека вихрушка от прах и пушек, която увисна във въздуха. Като някакъв магьосник човекът просто изчезна в мъглата. Тогава от тъмнината в дъното на трезора изскочи втори човек и влезе в полезрението на Бош, очертано от отворената вратата. Той пристъпваше странично към дупката, държейки бойната автоматична пушка М-16 готова за стрелба. Бош разпозна в негово лице Арт Франклин, един от преминалите „обучението“ в лагера „Рота Чарли“.

Когато черното дуло на пушката беше точно срещу него, Бош хвана пистолета с две ръце и притиснал китки в студения под, стреля. Франклин стреля в същото време. Куршумите отидоха високо и Бош чу звука от още счупени стъкла зад гърба си. Той стреля два пъти в трезора. Чу как единият куршум отскочи със звън от стоманената врата. Вторият се заби в горната половина на гръдния кош на Франклин и го събори на пода по гръб. С едно бързо движение обаче раненият се претърколи и с главата напред се хвърли в дупката на пода. Бош продължи да държи оръжието насочено към вратата на трезора, чакайки още някой да се появи. Това не стана. Чуваха се само звуците, които издаваха Кларк и Ейвъри, гърчейки се и стенейки на пода, малко вляво от Бош. Той се изправи, като продължи да държи отвора на мушка. В този момент в стаята влезе Еленър с беретата си в ръка. Двамата приближиха предпазливо трезора от двете страни на вратата. Отстрани, вдясно от вратата, близо до електронното табло на стоманената стена имаше ключ за осветлението. Бош го натисна и вътрешността на трезора се обля в светлина. Той й кимна и Уиш влезе първа. Бош я последва. Трезорът беше празен.