Майкъл Конъли - Черното ехо

Алармата утихна, а Ейвъри и Онага излязоха от офиса на собственика във фоайето, където Джонстън, и Бош ги чакаха. Онага погледна Бош и поклати глава, че всичко си е на мястото.

– Често ли проверявате помещението с трезора? – запита Бош.

– Само го оглеждаме – каза Ейвъри. Той изпълни ритуала с машината с рентгеновия лъч, включи я и обясни, че минавали пет-десет секунди, докато загреела. Прекараха това време, без да говорят. Накрая Ейвъри постави ръка върху очертания контур. Машината разчете костната структура и ключалката на първата врата от камерата капан щракна, Вратата се отвори.

– Понеже моят служител го няма в трезорната стая, ще трябва да се погрижа за отварянето на втората врата сам – рече Ейвъри. – Господа, нали няма да гледате, докато сме вътре?

Четиримата влязоха в тясната камера капан и Ейвъри натисна комбинацията от бутони за втората врата. Тя се отвори и всички влязоха в помещението с трезора. Вътре нямаше нищо друго освен стъкло и стомана. Бош застана близо до вратата на трезора и се заслуша, но не чу нищо. Отиде до стъклената стена и погледна към „Уилшайър“, Забеляза, че Еленър беше все още в колата на втория етаж от гаража паркинг. Той се обърна отново към Ейвъри, който приближи отстрани, сякаш за да погледне през прозореца, но вместо това се приведе в конспиративна поза.

– Не забравяйте, аз мога да отворя трезора – рече той шепнешком.

Бош го погледна, поклати глава и каза:

– Не. Не искам да правите това. Опасно е. Нека излезем оттук.

Ейвъри доби изненадано изражение, но Бош тръгна да излиза. Пет минути по-късно хранилището „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“ беше опразнено и заключено. Двете ченгета се върнаха на работа, а Ейвъри си замина. Бош се върна пеш в гаража. Уличното движение вече беше по-оживено и започваше един нов ден. Гаражът се изпълваше постепенно с коли и миризма на газове от ауспусите. Когато той седна в колата, Уиш му каза, че Хенлън, Хоук и екипът от Бюрото са готови за действие. Той пък й съобщи, че Ороско е тръгнал натам.

Бош се запита колко ли време трябваше да мине, за да решат хората от тунела, че вече е безопасно и да започнат да работят по сейфа. На Ороско му оставаха още десет минути. Това беше доста време.

– И какво ще правим, когато той се добере дотук? – рече тя.

– Градът си е негов, също и проблемът – каза Бош. – Просто ще го запознаем с обстановката и ще правим каквото ни нареди. Ще му кажем, че нашата операция се е провалила и не знаем на кого да вярваме. Не и на човека, който ръководи всичко.

Поседяха, без да говорят, още минута-две. Бош изпуши една цигара, а Еленър не каза нищо за това. Тя изглеждаше потънала в собствените си мисли, а лицето й издаваше безпокойство. И двамата току поглеждаха нервно часовниците си на всеки тридесет секунди.

Люис изчака, докато белият кадилак, който следеше с поглед, зави на север от „Уилшайър“. Щом колата изчезна от погледа му, той извади изпод седалката една синя сигнална лампа й я постави отпред върху таблото. Включи я, но Шофьорът на кадилака вече беше отбил встрани и се канеше да спре пред „Дарлингс“. Люис слезе от колата и се запъти към кадилака, но бе пресрещнат на средата на пътя от Ейвъри.

– Какво става, старши? – рече Ейвъри.

– Детектив Люис – каза Люис и отвори калъфа със значката си. – Отдел „Вътрешно разследване“ към лосанджелиската полиция. Трябва да ви задам няколко въпроса, сър. Ние водим разследване срещу човека, детектив Хари Бош, с когото току-що разговаряхте пред хранилището „Бевърли…“

– Какво значи това „ние“?

– Оставих партньора си на „Уилшайър“, за да държи под око хранилището. Искам да ви помоля да влезете в колата при мен, за да поговорим. Нещо става тук и аз искам да разбера какво.

– Онзи детектив, Хари Бош… откъде мога да бъда сигурен, че казвате истината?

– А откъде сте сигурен, че той казва истината? Въпросът е в това, че ние го държим под наблюдение от една седмица и имаме основания да смятаме, че е забъркан в неща, които ако не са незаконни, то поне подронват авторитета на управлението. Не знаем обаче някои подробности, затова се нуждаем от вас, сър. Ще влезете ли в колата, моля?

Ейвъри направи две крачки към колата на детектива, но после сякаш се поколеба как да постъпи. Накрая чевръсто заобиколи и седна на седалката до Люис. Представи се като собственик на хранилището за ценности „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“ и разказа накратко каквото му бяха казали Бош и Уиш по време на двете им срещи. Люис го изслуша, без да задава въпроси, после отвори вратата.