Филипп Ле Руа - Портата на месията

Зададе се завой. На него обаче можеха да пометат групата младежи, които разговаряха край един мотоциклет.

- А, ти дойде на себе си - установи съседът му отдясно.

- Къде ме водите? - разтревожено попита Симон.

- На едно място, където ще продължим на спокойствие. Ще видиш, че ще проговориш.

Зададе се втори завой. Той пък беше много опасен. Веднага след него имаше къща. Симон притисна полупразния сак към гърдите си. Трябваше да ги предпази с нещо. Знаеше, че ще излети през предното стъкло.

Появи се трети завой. Симон реши да действа. С все сила опъна краката си нагоре и напред. Обувките му се забиха в тила на шофьора, който удари чело във волана. Колата продължи направо. Металната торпила се вряза в ниската стена, върху която имаше метална ограда, а зад нея - редица кипариси. От удара камъните се разлетяха, шофьорът потъна във въздушната възглавница, двата светли костюма се залепиха за предните седалки, а Симон излетя. Изпънат като копие, той премина през напуканото предно стъкло и се приземи в меката трева на частната къща. Тутакси се изправи, без да проверява дали е ранен, олюля се, падна на колене и се опита да урегулира дишането си, проснат пред басейн с костенурки. Инстинктът за самосъхранение му помогна да използва цялата си останала енергия, за да се изправи на крака. Прекоси градината, стигна до терасата, пое по чакълестата алея до незаключената врата, ускори крачка към главния път, размаха ръце пред някакъв автобус и се качи в него, без да го е грижа за посоката. Седна най-отпред, колкото да си поеме дъх. Десет минути по-късно слезе край една от спирките на автобуса за Тел Авив.

Този път се настани в дъното, но забеляза, че пътниците го гледат озадачено. Прокара длани по лицето си и видя, че са покрити с кръв.

Едва когато самолетът проби облаците и се озова под лазурното небе, Симон се почувства извън опасност.

Бе измил лицето и ръцете си в тоалетната на летището. Нямаше нищо счупено. Само драскотини по ръцете и синини почти навсякъде по тялото. Бе сменил билета си за Париж с еднопосочен билет до Берлин.

Той разлистваше машинално рекламното списание на борда и погледът му се спря на картата, показваща всички въздушни линии, по които летяха самолетите на компанията. Видя маршрута си от Тайланд, който беше напуснал преди седмица, през Бейрут, Йерусалим, а сега и Берлин. Скъса страницата под безразличния поглед на съседа си и я смачка на топка. Светът се побираше в дланта му. Толкова бе малък.

Как се бе забъркал в тази каша?

Всичко бе започнало преди няколко дни. Той медитираше в един будистки манастир на брега на Меконг, когато разтревожен монах го извади от транса, в който Симон бе привикнал да изпада. Родителите му загинали в автомобилна катастрофа в Париж. Новината се бе забавила три дни, тъй като никой не знаеше къде се намира. През това време телата им били пренесени в Ливан, където се състоя погребението. Баща му бе французин, а майка му - ливанка.

Навремето Пол Ланж бе културно аташе във френското посолство в Бейрут и се бе влюбил в Амина, една от най-красивите жени в града. Симон бе отгледан с любов в сплотеното семейство най-напред в Бейрут, а сетне в различните страни, където Пол бе изпратен на работа. Подтикван от баща си, Симон записа теология. Ала младият човек, възпитан в пътувания и привлечен от магията на Изтока, мечтаеше да замине надалеч, за да съпостави теоретичните си познания с реалността. Сложи дипломата в джоба си и с раница на гръб тръгна по широкия свят, запозна се с други култури, уедини се задълго в различни общности в Индия, Тибет, Китай, Тайланд, прояви подчертан интерес към будизма, медитацията, гладуването, въздържанието и дори бойните изкуства, които са неотделими от азиатската мъдрост. Изчисти съзнанието си, за да намери покой, но изгуби контакта със своите близки. Ужасната новина го застигна на бреговете на Меконг, където бе намерил подслон далеч от страданието и светската суета.

На погребението Симон се запозна с Маркус, който живееше в Йерусалим и бе най-добрият приятел на покойния му баща. Появи се нотариус, който го уведоми, че застрахователното дружество на баща му ще му преведе голяма сума. Но заедно с това му предаде плик, в който имаше ключ и писмо от Пол.

Това бе вторият шок.

В няколко изречения Пол го уведомяваше, че той и Амина не са неговите биологични родители. Пол бе запазил в сейф в един йерусалимски хотел важни документи за произхода на Симон. Маркус му предложи да го придружи до свещения град и да го подслони.