Филипп Ле Руа - Портата на месията

Между разпилените хартии по пода Симон намери резервация за полет на Луфтханза. Маркус бе взел сутрешния самолет за Берлин. Симон сложи листа в джоба си и изведнъж установи, че някой го гледа. На прага бе застанала дебела жена в роба и пантофи, която удивено закриваше устата си с ръка. Симон тръгна към нея, но тя мигом се втурна да търси помощ.

Имаше две възможности. Първата бе да изчака идването на полицията и отново да затъне в мъгляви обяснения с риск капитан Зив наистина да го вземе за подстрекател на размирици. Втората бе да изчезне незабавно и да се опита да осмисли поредицата от необясними събития, които го бяха сполетели, откакто стъпи в Израел.

Симон видя, че и неговата пътна чанта бе преровена. Провери дали ливанският му паспорт, пътните му чекове и самолетния му билет са на мястото си под картона на дъното, събра набързо разхвърляните си вещи и надникна в коридора. Съседката бе извикала подкрепление, състоящо се от един здравеняк с рамене като гардероб и един старец, който несъмнено бе участвал в много войни. Симон се втурна обратно и погледна през прозореца. Беше твърде високо, за да скочи. Двама мъже в светли костюми вдигнаха поглед към него. Щом го забелязаха, прекосиха двора и тичешком влязоха в сградата. Симон излезе от апартамента и се сблъска с гардероба, който изкрещя нещо на иврит.

- Къде е Маркус? - задъхано попита Симон.

- Ти не мърда оттук! - заповяда му старецът, скрил се зад гърба на младежа.

Симон погледна наляво. Шумът на стъпките по стълбите предшестваше появата на светлите костюми. Налагаше се да мисли бързо и да действа още по-бързо. Отстъпи крачка назад, затръшна вратата и хвърли сака си през прозореца. Съседите влетяха в стаята и се устремиха към прозореца. Единият от тях сочеше сака. Зад гърба им Симон се измъкна иззад вратата, изтича в коридора и се изкачи на бегом на третия етаж. Оттам се излизаше на терасата на покрива. Маркус го беше завел там, за да му покаже гледката към куполите на църквата „Божи гроб“. Симон прекрачи рампата, приземи се малко по-надолу върху скърцащите керемиди, скочи върху една арка, която свързваше сградите над улицата, и се вкопчи в кабелите, спускащи се по каменната стена. Полетя в края на електрическата лиана, приземи се върху някаква жена, натоварена с покупки, надигна се и се подхлъзна върху камара плодове и зеленчуци, грабна сака си и изчезна, съпроводен от клетвите на домакинята.

Симон тичаше из лабиринта от улички с дюкянчета през разнородната тълпа, придошла от четирите краища на света. Мина под една аркада и се озова на пренаселен квадратен площад.

В дъното се издигаше църквата „Божи гроб“.

Сля се с тълпата, присъедини се към група поклонници, които вървяха в неговата посока, отдели се от нея точно пред входа, прескочи един просяк и се вмъкна в южната напречна галерия през удивително тесен вход на иначе огромната църква. Сви наляво към ротондата на Анастасис, след като се увери, че не е проследен.

Куполът на ротондата бе по-големият от двата купола на църквата. В центъра се издигаше гробница, нещо като масивен саркофаг, покриващ гроба Господен.

Симон се почувства на сигурно място в това светилище на вярата и надеждата. Бе намерил убежище на митична територия, на най-свещеното място за всички християни. Гигантската църква бе приютила Голгота, където Иисус е бил разпнат, както и неговия гроб. Църквата бе подслонила в каменния си градеж последните етапи от страданията на Христос: разпъването, погребението и възкресението. Всичко това бе предостатъчно, за да разпали християнското пламъче, което мъждукаше в огромната празнота, която Симон бе създал около себе си. Инстинктът му го бе довел в тази църква, защото Маркус много я обичаше. Но святото място бе разделено между шест религиозни общности. Коя ли апостолическа църква посещаваше Маркус: Арменската, Католическата, Коптската, Гръцката, Етиопската или Сирийската?

Симон се огледа за представител на някоя от тези общности, за да го попита дали познава неговия приятел. В коптския параклис не научи нищо, но има повече късмет в параклиса на сирийските православни зад ротондата. Един свещеник подреждаше богослужебни книги. Симон го заговори и му описа Маркус: по-възрастен от свещеника, едър, набит, експанзивен, с черна брада и коса и обезобразена от изгаряне дясна ръка.

Отец Клеман отвърна, че тяхната общност наброява два милиона и петстотин хиляди вярващи по целия свят и че не е в състояние да назове по име, нито да следи движенията на всеки един от паството.