Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Капитан Зив.

- Симон Ланж.

- Знам името ви. Знам също, че сте французин, роден в Бейрут, че сте на трийсет и че живеете в Париж. Знам също така, че сте в Йерусалим до утре.

Капитанът посочи източника си на информация, като заби пръст върху френския паспорт, поставен до мобилния му телефон, който не преставаше да звъни. И добави:

- Но не знаем обаче как сте се озовали на Храмовия площад през изминалата нощ.

- Право да ви кажа и самият аз не знам - отвърна Симон, докато разтриваше слепоочията си.

- Били сте мъртвопиян при Купола на скалата. Пак ви питам: как стигнахте до там?

- Вие го казахте, бях пиян. Нищо не помня. Какво е станало с Маркус?

- Кой е Маркус?

- Приятелят ми. Бяхме заедно.

- Маркус кой?

- Не знам.

- Не знаете фамилията на вашия приятел?

- Срещнах го едва преди няколко дни на погребението на родителите ми. Станахме си симпатични. Той ме подслони тук, в Йерусалим.

Зив си водеше бележки и записа адреса на Маркус, който Симон му продиктува.

- Какво ви доведе в Йерусалим?

Симон предпочете да премълчи истинската причина за присъствието си в свещения град.

- Непрекъснато пътувам. Нямам постоянен адрес. Адресът в паспорта ми е на моите родители.

- От какво живеете?

- Поработвам тук-там или помагам в комуните, когато ме приемат. Понякога преподавам езици, бойни изкуства...

- Бойните изкуства не са съвместими с алкохола.

- Напоследък научих някои лоши новини. Смъртта на родителите ми например.

- Вие да не сте някакъв подстрекател или метежник?

- Не, господин капитан. В траур съм. Чисто и просто, в траур.

- Не смятате ли, че в момента в региона са ни предостатъчни атентатите, новата интифада и земетресенията?

- Какво общо имам аз с всичко това?

- Общото е, че грижите ми са в изобилие, за да се съобразявам и с натиска на френското посолство.

Полицаят му подаде паспорта, но не го пусна, преди да приключи с конското:

- Настойчиво ви съветвам занапред да стоите далеч от Храмовия площад и да ограничите употребата на алкохол.

- Бъдете спокоен.

- Ако исках да бъда спокоен, нямаше да съм ченге, а равин. При най-малкото провинение ще ви заключа, нищо, че сте французин.

Най-сетне капитанът подаде паспорта на Симон.

- И да не пропуснете полета си утре вечер.

От Източен Йерусалим Симон се отправи към Стария град, над който се извисяваше Храмовият хълм, по-известен днес като Площада на джамиите, защото там се намираха Куполът на скалата и джамията Ал-Акса. На този площад го бяха открили посред нощ. По какъв необясним начин бе успял да се озове в това строго охранявано светилище на исляма, където достъпът беше строго регламентиран?

Симон се надяваше Маркус да му даде яснота по въпроса, но странното бе, че след снощния им запой той изобщо не се бе появил. Симон влезе в Стария град през Лъвската порта с неприятното усещане, че е следен. Започна често да се обръща назад и всеки път виждаше сивокос мъж, който го следваше от разстояние. За да се отърве от преследвача си, Симон стигна по обиколен път до християнския квартал, където живееше неговият приятел.

Старият Йерусалим беше разделен на четири квартала: мюсюлмански, християнски, арменски и еврейски, заобиколени от каменна стена с осем монументални порти. Единствената, която водеше директно към площада, бе зазидана преди повече от петстотин години. Всеки, който не беше мюсюлманин, можеше да излезе на площада, като прекоси дървеното мостче, ала то в момента се ремонтираше.

Симон се шмугна в тясната пазарна уличка и потъна в нейните цветове, ухания и звуци, докато в ума му напираха всевъзможни въпроси. Купи си три нара от една бедуинка, настанила се сред ароматните подправки и арабската музика. Трябваше да излекува махмурлука си и да прочисти дъха си от снощното уиски. Разкъса кората с пръсти и схруска алените сочни зрънца, които се пукаха в устата му. Малко витамин С щеше да му дойде добре.

Стигна до стръмната уличка със стъпала, която водеше към дома на Маркус. Той живееше на втория стаж в каменна къща в дъното на павиран двор. Бутна вратата и се озова в помещение, в което цареше пълен хаос. Мебелите бяха преобърнати, канапето - изтърбушено, книгите - разпилени по земята, а отгоре им бе изсипано съдържанието на чекмеджетата. Симон побърза да провери дали Маркус не лежеше в някой ъгъл на малкото двустайно жилище. Дори го извика по име, но тутакси забеляза, че нямаше и следа от сака, с който приятелят му пътуваше, както и от чантичката му с тоалетните принадлежности.