Филипп Ле Руа - Портата на месията

„Портата на Месията“ ви препраща, драги читателю, в настоящето. Дойде време и последните тайни да бъдат разкрити. Те се отнасят до исляма.

След като се съгласихме да споделим полученото и да го публикуваме в книга, ние поехме риск; рискът да разрушим общоприетите схващания. Ти също ще се изложиш на риск, ако обърнеш тази страница.

Не се ли чувстваш готов, спри дотук.

Гийом Ервийо

Не си спомням как започна всичко. При все това аз бях в непосредствена близост до най-голямото зло, което човешкото същество е в състояние да стори.

През лятната вечер на 1983-а в бейрутския квартал Ашрафие прохладата караше хората да забравят войната, която бушуваше в Ливан от 1975 година насам. По улица „Моно“, бележеща демаркационната линия между християни и мюсюлмани, безгрижно се разхождаха минувачи. Най-заможните сред тях се отправяха към приветливата и шикозна фасада на ресторанта „Табъл дьо Пари“. Зад витрините с окачени разноцветни лампиони се долавяше изкуството да се живее по френски. Елегантен сервитьор ви приканваше да прекосите салона до вътрешния двор и да се настаните на масата, запазена на ваше име. Изисканите ястия, от които се разнасяше тайнствено ухание, дефилираха под кристалния ромон на фонтана, съпроводен от песента на ливанския акордеонист с нахлупена барета. Спомените са най-често стари приятели, които ви дават знак..., пееше музикантът. Клиентите бяха неколцина французи, сред които и прочутият журналист Анри Ломбарди. С него бе и жената на живота му, Лейла. Двамата бяха предвидили романтична вечеря по случай четвъртата годишнина от сватбата си. Восъчната им сватба, както бе казала Лейла на светлината на свещта, чиито пламъчета танцуваха в големите й черни очи. Тъмночервена кутийка лежеше върху бялата покривка до позлатения свещник. В нея имаше старинен пръстен с опал и диаманти, принадлежал някога на египетска принцеса, а отблясъците му напомняха искрите в очите на Лейла. Подаръкът бе много ценен, но той не би могъл да се мери с огромната любов на Анри към Лейла.

В спомените ми звучи отколешната мелодия за акордеон от четири ноти , шептеше музикантът край фонтана.

Анри щеше винаги да си спомня четирите ноти, приканващи двойките да танцуват валс. Той сложи ръка върху ръката на съпругата си и й отправи най-красивата усмивка на света. Тя обаче не изпускаше от поглед двегодишното дете, което щъкаше между краката на чевръстите сервитьори. Синът им бе проходил рано, на осем месеца, и изискваше непрекъснато внимание. В последната минута бавачката му не успя да се освободи, затова двамата го взеха със себе си. В ъгъла на двора момченцето играеше с едно котенце. „Всъщност идеята да вземем плода на нашата любов, за да отпразнуваме годишнината от сватбата си, съвсем не е лоша“, беше казала Лейла, която винаги виждаше нещата от добрата им страна.

Тя също имаше изненада за Анри. Много ценен подарък.

- Скъпи, имам нещо за теб.

Анри я погледна заинтригуван, развълнуван, тръпнещ в очакване.

Акордеонистът се приближи до двамата влюбени и прекъсна разговора им, за да довърши песента:

В сърцето ми звучи песен,

Последните ноти прозвучаха странно фалшиво.

Акордеонистът се олюля, сякаш се бе почувствал зле.

Анри забеляза, че цял е потънал в пот.

Лицето му се бе превърнало в безизразна маска. Анри видя смъртта.

която възпява младостта ми.

Аллах е велик!

Експлозията бе мигновена и опустошителна. После настъпи тишина.

След нея дойдоха виковете.

Сетне риданията.

И молитвите.

И омразата.

Трябваше да минат трийсет години, та да си задам въпроса: Кой съм аз? Има хора, които са готови да убият, за да получат отговора.

Симон хвърли няколко банкноти от петдесет шекела между празните чаши. Пиенето бе най-добрият начин да се отърси от черните си мисли. Бруталната смърт на родителите му, ужасното писмо, оставено от баща му, и безплодното пътуване до Израел бяха причината да обиколи две-три заведения в Йерусалим заедно с новия си приятел Маркус, който му правеше компания от съчувствие. Докато се отдалечаваше от бара, Симон се сблъска с млада двойка. До сбиване не се стигна, защото младежът го видя на какъв хал е, а Симон му се извини. Маркус му помогна да стигне без повече инциденти до изхода на „Хиеро бар“.