Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Непременно трябва да се извиниш на мъжа, чиято гордост си засегнал в присъствието на жена му - смотолеви Симон. - Особено ако жената е хубава.

- Дори и пиян, не забравяш добрите си обноски.

- Животът при будистите ме научи на състрадание.

- Защо говориш за състрадание, когато става дума за млади хора! - удиви се Маркус.

- Съвсем скоро ще се изпокарат.

- Приятелю, ако продължаваш в същия дух, никога няма да се ожениш.

- Намерих покой в медитацията, далеч от светската суета. Една женитба ще ме съсипе.

- Ами ако се влюбиш?

- Любовната е пагубна страст. Спомни си как Кармен омайва Дон Хосе.

И Симон затананика прочутата хабанера на Жорж Бизе:

Любовта е немирна птица, напразно нея чакаш ти. Тя се носи и пей самичка, там, гдето иска, тя лети.

Маркус започна да му приглася и двамата продължиха пътя си, като пееха с цяло гърло. Гласовете им кънтяха между древните стени на Йерусалим, които бяха видели какво ли не през своята хилядолетна история. Алкохолът ги бе освободил от всякакви задръжки и те продължиха изпълнението си пред групата объркали посоката туристи, които предпочетоха предпазливо да се отдалечат. Маркус сви в уличка край Храмовия хълм. Симон го последва, като се олюляваше. Двамата изпънаха гърди и изпратиха към небето думите на операта на Бизе:

Не любиш ме, но аз те любя,

а щом те любя, пази се ти!

Дребничък пълен човек с черна шапка ги помоли да пеят по-тихо или да отидат да си дерат гърлата другаде.

- „Пази се ти“ - изтананика Симон и заби пръст в гърдите му.

Маркус укроти Симон и обясни на обидения шишко:

- Приятелю, няма смисъл да се опитвате да вразумите пиян човек.

- Не ме интересува какъв е и не съм ви приятел. Ще извикам полиция.

След което извади мобилния си телефон. Симон обаче се олюля назад-напред и издиша в лицето му.

- А бе ти виждал ли си дъха на дракона?

Взе запалката от джоба си и заплаши, че ще я щракне пред устата си. Човекът ги обяви за луди и побърза да се отдалечи. Двамата се превиха одве от смях и едновременно освободиха стомасите си. Както се беше навел, Симон вдигна един портфейл. Изправи се с мъка и настигна мъжа с черната шапка.

- Изпуснахте това - подаде му го той.

Мъжът прибра портфейла си, измърмори „благодаря“ и сконфузено се отдалечи.

- Имаше късмет, че попадна на теб! - рече Маркус и се приближи към Симон.

- Ами, аз изпуснах портфейла, докато го вадех от джоба му. Не ми се случва, когато съм трезвен.

- Защо го открадна?

- За да ми каже „благодаря“, след като ме обиди. За да има хармония.

- Така го уплаши, че той наистина реши, че ще подпалиш дъха си с пламъка на запалката.

- Нищо чудно, след като дъхам на десетгодишно „Талискър“.

- Нямаше да опърлиш дори косъмчетата на носа си.

- Хайде на бас на двайсет евро.

- Дадено.

Двамата си стиснаха ръцете. Симон щракна със запалката. Най-напред изскочи сноп искри. Последва го огнен език. Пламъкът озари недоверчивото ужасено лице на Маркус, който подаде парите, треперейки.

- Какво ти става? - попита Симон.

- От огъня е. Плаши ме.

И му показа полуизгорената си дясна ръка.

- Злополука с барбекю - уточни той.

Симон бе забелязал грозния белег, но от благоприличие не бе задал никакъв въпрос.

- Ще ми се пръсне мехурът - оплака се Симон, за да смени темата. - Трябва да го изпразня.

Двамата веселяци продължиха разходката си в търсене на подходящо място да се облекчат. Застанаха мирно пред някаква стена с вирнати към звездите носове и разкопчани дюкяни.

- Да ти кажа ли нещо? - попита Маркус.

- Добре, но не ме стряскай, защото тези дни много ми се събра.

- Пикаеш върху труп.

Симон отскочи назад, напръска обувките си и се вторачи в неподвижния силует в основите на крепостта.

- Това е пекинез - уточни Маркус.

- Пекинез ли?

- Куче.

- Благодаря, зная какво е пекинез. Така ме изплаши!

Двамата се отдалечиха покрай стената, която за щастие им осигуряваше движение по права линия.

- Освен че си джебчия, огнепръскач и пикаеш върху псета, какво друго можеш за правиш?

- Ами мога да бъда аниматор на някое празненство.

- И това ли е всичко?

- Мога да усуча краката си зад тила или с крак да сваля уличната лампа над главата ти, но това са хватки от бойното изкуство, което изучих в един китайски манастир, но не са специална дарба.

- Така, като те гледам, е по-вероятно да се проснеш на земята, преди да си повдигнал и пета към уличната лампа.

- Възкресявам мъртъвци - добави Симон и се препъна в един гроб.