Филипп Ле Руа - Портата на месията

Приятелска ръка докосна рамото му.

- Отдавна ли седиш тук? - попита Рафаел.

- Не зная.

- Какво гледаш? Новият отвратителен ден, който ще се стовари отгоре ни?

- Различен от всички други и пълен с изненади.

- Чай или кафе?

Закусиха под звуците на албум на Дафт Пънк, който Рафаел бе пуснал, надявайки се, че френската група ще достави удоволствие на Симон.

Harder, better, faster, stronger...

Рафаел работеше като сервитьор, но се опитваше да пробие като певец. Беше участвал в много телевизионни предавания, лансиращи млади таланти. По всичко личеше, че неговият талант още не е забелязан.

- Знаеш ли, мислех си за твоя Маркус. Той навярно не е идвал сам в „Уайт Траш“, защото колегите ми щяха да го помнят. Сам човек винаги се забелязва. Ще поразпитам клиентите, когато отида на работа. Може някой да го познава. Женен ли е?

- Не мисля.

- Извинявай за снощи. Реших, че ти...

- Какво, че спя с всеки срещнат ли?

- Не, по скоро, че не съм твоя тип.

- И какъв трябва да е моят тип? Жена, която може да ражда?

Рафаел се задави от смях и започна да кашля. Симон също се разсмя и отиде да облече розовия суитшърт, който домакинът му бе дал.

- Подарявам ти го. За спомен от нашата среща.

Двамата излязоха навън и поеха през парка „Фолкс“, като бутаха колелото покрай бягащи за здраве, детски колички и разхождащи се хора, потърсили спокойствие под столетните дървета.

В „Уайт Траш“ поредната електророк група се настаняваше с инструментите си.

През цялата вечер Рафаел, освен че приемаше поръчките, разпитваше посетителите за Маркус. Никой не го познаваше.

През нощта се върнаха, без да са открили нищо, но не изгубиха равновесие на велосипеда и не попаднаха на групата скинари.

На следващия ден имаха повече късмет.

Беше 19 часът. В „Уайт Траш“ влезе жена. Рафаел остави текущата поръчка и се втурна към нея, преди друг от колегите му да го изпревари. Настани я в съседство със Симон.

Жената бе около петдесетгодишна, изискана, с късо подстригана черна коса и интелигентен, но тревожен поглед. Рафаел й подаде меню и се обърна към Симон.

- Поразпитай я - прошепна му той, преди да се върне на бара.

Симон нямаше представа как да го направи. Изчака тя да започне да разлиства менюто и й зададе тъпия въпрос дали вече не са се срещали. Жената се обърна към него, присви очи и извади очила. Беше далекогледа. Това означаваше, че се преструва, че чете менюто, докато всъщност дискретно оглеждаше посетителите.

- Не мисля - отвърна тя с красив дрезгав глас.

- Виждал съм ви - опита отново Симон. - С Маркус.

Непознатата скочи. Той я задържа за ръката.

- Седнете, моля ви.

Хватката на Симон спираше кръвта й, сякаш ръката й бе пристегната в менгеме.

- Какво искате? - попита тя, докато сядаше.

- Да го видя.

- Защо?

Симон взе ножа от масата.

- Защо върхът на един нож за хранене е заоблен? Дали отговорът ще ми помогне да реша какво да ям?

Той пусна ръката на съседката си.

- Аз съм Симон Ланж. Откакто срещнах Маркус, ми се случиха неща, които само той може да обясни.

- Какви неща?

- Никак не ми помагате.

- Маркус има много врагове - заяви тя.

- Аз не съм от тях.

- Дойдох тук тази вечер с надеждата да го видя. Това е мястото ни за срещи. Единственият начин да вляза във връзка с него. Ако не дойде до час, ще намина следващата седмица.

- Знаете ли адреса му?

- Да.

- Защо не го потърсите там?

- Никога не сме се срещали в дома му заради неговата и моята сигурност. Маркус наложи това правило. Открих адреса му случайно върху едно писмо, което той забрави у нас.

- Какво е фамилното му име?.

- Кершнер.

- Бихте ли ми дали адреса му?

-„Щасе 15“, номер 5 в Източен Берлин. Лесно се помни. Но и там няма да го намерите. Тази сутрин наруших правилото и отидох в дома му. Нямаше го.

- Благодаря ви, госпожо...

- Предпочитам да не знаете името ми.

Симон плати сметката и стана. Предупреди Рафаел, че отива у Маркус, и се върна при жената, която не го изпускаше от поглед.

- Казахте, че Маркус има много неприятели. Защо?

- Представете си, че сте лъгали някого от раждането му.

Тя не знаеше до каква степен Симон я разбира.

- Умножете този някой милиарди пъти.

- Какво искате да кажете?

- Маркус откри доказателството за тази лъжа.

- За какво говорите?

- За една истина, която не бива да знаете, ако не искате враговете на Маркус да тръгнат по дирите ви. Ще ви бъда благодарна, ако се съобразите с желанието ми да останете встрани от всичко това.