Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Жалко.

- Сега ти правиш физиономия.

- Каква?

- Като на човек, който научава, че песента „Лили Марлен“ е била изпълнявана от Einsatzgruppen [1] Einsatzgruppen (буквално „групи за интервенция“) са милитаризирани групи на политическата полиция на Третия райх, извършващи масови убийства в Полша, СССР и балтийските страни на реални или въображаеми противници на режима, но най-вече -на евреи. -Б. пр. по време на масовите убийства, организирани от Третия райх.

- Симон, ще ми липсва присъствието ти и чувството ти за хумор и за съжаление ще трябва да се върна към рутината.

Симон се приближи до него и го целуна по устата.

- Какво разбираш под „рутина“?

- Имаме още няколко часа! - оживи се Рафаел.

- Предостатъчно, за да ти преподам няколко основни урока по самозащита.

Професорът непрекъснато повтаряше: най-добрият начин да получиш отговор е да си задаваш въпроси. И да се съмняваш. Да отхвърляш общоприетото.

Симон слезе на гарата в Саарбрюкен и вдигна яката на канадката си. Парцалив клошар с къдрава коса размахваше картон, който гласеше: „Помогнете на един честен банкер“. Носеше протрит костюм, а вместо вратовръзка на врата си имаше въже. Симон пусна монети в паничката му и се качи в автобуса, който го откара направо до университета.

Мина под арката на сградата, която някога била казарма, представи се на информацията и помоли за среща с професор Погел. „По личен въпрос“, поясни той на колебаещата се рецепционистка.

Герд Погел не приличаше нито на учен, нито на германец. Прехвърлил пенсионната възраст, той имаше физиката на попрегърбен от годините атлет, който бе принесъл коремните си мускули в жертва на добрата храна и бирата. Мургавата кожа и тъмните коси, които още не бяха побелели, му придаваха южняшки вид.

- Да не би да сте роднина на Пол Ланж? - попита професорът.

- Познавахте ли баща ми? - удиви се Симон.

- Как научихте името ми?

- От един приятел. Маркус Кершнер говори ли ви нещо?

- Стига сме си задавали въпроси в този ветровит коридор. Елате в кабинета ми да се опитаме да намерим отговорите.

Симон последва Погел. Убежището на филолога поразяваше с количеството книги, които бе успяло да побере. Те бяха навсякъде, стигаха до тавана, покриваха мебелите като бръшлян. Според Гугъл Герд Погел бе прочут с трудовете си върху най-стария известен на света екземпляр на Корана, открит през 1972 година на тавана на голямата джамия в Сана от работници, които поправяли повредената от дъждовете стена.

- Името ви е в едно тефтерче на Маркус Кешнер - каза Симон.

- Не го познавам.

- Той е приятел на баща ми. Издирвам го.

- Какво е това тефтерче?

- Такова, което човек крие в дупка под мокета. В него има списък с цифри и имена, сред които е вашето.

- Мога ли да го видя?

Симон извади тефтерчето от джоба си и го подаде на професора, който го разлисти.

- Келер от Фнб? - попита Погел.

- Какво означават буквите ФНБ? - заинтересува се Симон.

- Ако оставите само една главна буква, означават: „Френската Национална библиотека“.

- Кой е Келер?

- Лично аз не го познавам, но вашият баща ми е говорил за него. Попитайте го...

- Баща ми почина.

- Пол! Боже мой! Как е възможно!

- В автомобилна катастрофа. Майка ми беше с него. И тя не оцеля.

- Каква ужасна трагедия!

Изражението на Погел мигом се смени. Състраданието заличи йерархичната дистанция, която бе наложил между себе си и посетителя и която навярно поддържаше със своите студенти.

- Каква беше връзката между вас и баща ми? - попита Симон.

- Пол беше обсебен от Корана. Той изследваше произхода и историята на тази Свещена книга, защото тя не е подробно проучена, какъвто е случаят с Библията и Новия завет. Свърза се с мен, за да му разкажа каквото знам. По същия повод влезе във връзка с Келер. Тайнственият „господин X“, отбелязан в тефтерчето, навярно също е негов източник.

Симон извади писмото на Пол, което нотариусът му бе предал, и сравни почерка с почерка в тефтерчето. Как не се бе досетил по-рано? Буквите бяха изписани по еднакъв начин. Тефтерчето принадлежеше на Пол. Дали го бе предал на Маркус преди смъртта си?

- Защо е бил обсебен от Корана? - попита той.

Погел се поколеба. Вече не бе така самоуверен, както в началото на разговора им.

- Когато му зададох същия въпрос, той ми отговори, че търсенията му са свързани с неговия син.

- Произходът на Корана има нещо общо с мен? Но какво?