Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Баща ви прецени, че е най-добре да запази тази информация за себе си.

- Абсолютно е необходимо да ми кажете нещо повече.

- Обичате ли бира?

Двамата мъже тръгнаха покрай река Саар към близката бирария.

- Там ще можем да си поприказваме спокойно - увери го Погел.

По пътя той разпалено говореше за своя град и за неговия оперен театър, от който в цяла Германия нямало по-авангарден. Тананикаше си Вагнер, докато отваряше вратата на бирарията, където глъчката не отстъпваше на бученето, идващо от съседната магистрала. Професорът поръча две халби „Хефевайценбиър“, въпреки колебанието на Симон, който се пазеше от всяка глътка алкохол.

- Какво по-точно искате да знаете? - попита Погел.

-Вече не смея да питам. Всеки въпрос поражда друг, който също остава без отговор. Отидох в Израел да потърся информация за моя произход и ето че тичам в Германия подир някой си Маркус, който държи тефтерчето на моя обсебен от Корана баща, защото тази книга била свързвана с мен.

Въпреки сложното изречение, лицето на Погел засия.

- Вие дадохте един елемент от отговора: произходът.

- Какъв произход?

- Вашият и на Корана.

- Каква е връзката? Та аз дори не съм мюсюлманин.

- Пол дойде да потърси отговора при мен. Не зная коя част от моите познания са му били полезни.

- Ако ви разкажа повече за себе си, може би нещата ще се изяснят. Миналата седмица родителите ми загинаха в автомобилна катастрофа. Баща ми бе оставил писмо, в което казваше, че не ми е истински баща и че ми е завещал документи по въпроса в сейф в Йерусалим. Отидох да ги потърся заедно с приятеля на Пол, Маркус, но сейфът се оказа празен. Същата вечер се напих. На следващия ден се събудих в изтрезвителното. Ченгетата твърдяха, че са ме открили през нощта на Площада на джамиите. Междувременно Маркус изчезна, като остави след себе си два опустошени апартамента. Тръгнах да го търся, но ме отвлякоха двама мъже, за да ме разпитват коя е истинската ми самоличност. Успях да се измъкна и ето ме в Берлин пред един ерудит, давал сведения на Пол за Корана с цел Пол да научи повече за моя произход.

- В разказа ви едно нещо не е вярно.

- Кое?

- Невъзможно е посред нощ човек да стигне до Площада на джамиите. Още повече, ако не е мюсюлманин.

- Доказателството седи пред вас. Защо Пол ви е избрал?

- Германската школа за средиземноморски и източни изследвания е много известна. Още през XIX век тя доказва, че се отнася с интерес и уважение към древните документи на ислямската култура. През 1972-ра, когато бяха открити пергаментите в Сана, аз бях там по друг научен повод. Председателят на йеменските власти за антични изследвания ме извика, за да проуча фрагментите от ръкописите. Убедих немското правителство да създаде проект за тяхната реставрация и да го спонсорира. Така станах експерт по Корана.

Симон слушаше с интерес думите на Погел, ала част от вниманието му бе привлечено от един от клиентите в бирарията. С гъста къдрава коса и брада, мъжът ги наблюдаваше дискретно от бара, скрит зад недокосната халба бира.

- Какво научихте от пергаментите в Сана? - попита Симон.

- От 1983 до 1996 година бяха реставрирани около петнайсет хиляди от общо четирийсет хиляди страници...

Симон гледаше настойчиво мъжа, който не си пиеше бирата.

- Познавате ли брадатия зад вас?

- Не, но ако присъствието му ви е неприятно, можем да отидем другаде.

- Предпочитам наистина да сменим заведението.

Погел плати сметката и Симон се измъкна навън.

- Имам чувството, че непрекъснато ме следят - извини се той.

- Тогава да поговорим, вървейки.

- Щом не възразявате, нека да го направим. Благодаря, че ми отделихте от времето си.

- Вашата история ме заинтригува, а случилото се на Пол ме натъжи. Мога ли да разчитам, че повече няма да раздвоявате вниманието си?

- Разбира се.

- Готов ли сте да се абстрахирате от всичко, което са ви преподавали за Корана, и да приемете онова, което ще ви разкрия?

Симон кимна и са запита защо ли Герд Погел му говори с толкова заобикалки.

- Прочели ли сте Корана, Симон?

- Да.

- Проучвали ли сте го?

- Имам диплома по теология.

- Какво са ви казали за неговия произход?

- Че Свещената книга е разкрита на Мохамед от архангел Гавраил, или Джибрил, на части и на арабски...

- Къде е станало това?

- В пещерата Хира, в района на Хиджаз.

- Следователно вярвате на митовете.

- Защо? Да не би Коранът да е мит?

- Уместен въпрос. Но има един още по-уместен: защо е мит?