Филипп Ле Руа - Портата на месията

После дойде третият шок.

Сейфът бе празен.

Симон нищо не разбираше, освен че смъртта на родителите му бе променила изцяло неговия живот. Събитията се подреждаха така, сякаш съдбата си бе наумила да го погуби. Бруталната смърт на родителите му, писмото на Пол, съдържащо тайната на неговия произход и препратило го към празния сейф в Йерусалим, пиянската вечер с Маркус, след която се бе озовал на Площада на джамиите, опустошеният апартамент и изчезването на Маркус, хората, които го следяха, жестокият разпит за неговата самоличност...

Наложи му се да използва целия си физически и умствен потенциал, за да се измъкне. За щастие, намери място в полета до Берлин същия следобед и напусна Израел ден по-рано. Дали обаче щеше да има същия късмет да открие Маркус, единственият човек, който бе в състояние да му помогне.

От всички въпроси, които го бяха обсебили, един несъмнено бе най-важният. Някои бяха готови да го изтезават, за да получат отговора: „Кой всъщност бе Симон?“.

Под изтривалката имаше мокет. Под мокета - дупка в замазката. В дупката - бележник. В бележника - три имена, населено място, дата и колона цифри.

Самолетът се приземи на летището в Берлин в 22,05 ч. след междинен престой в Цюрих. Симон захвърли на седалката вестниците, които представяха апокалиптична картина на света. Сред информациите за деня бяха откритите сто хиляди тона радиоактивни отпадъци, изхвърлени от руснаците в Атлантическия океан, сред които имаше четиринайсет ядрени реактора и три атомни подводници. Новината бе изместила на трета страница съобщението за земетресенията в Израел.

Симон тръгна към изхода, отмина багажната лента и се качи на автобус за центъра на града.

Той вече бе живял в Берлин, за да усъвършенства немския си, и бе привлечен от културната динамика на този град и от неговия ъндърграунд нощен живот. Ограничените средства му бяха позволили да остане тук по-дълго време, отколкото в някоя по-скъпа европейска столица.

Минаваше 23 ч., когато Симон бутна вратата на бар „Уайт Траш“. На сцената в салона се вихреше електропоп група. Симон се обърна с въпрос към бармана, който му отвърна с нечленоразделни звуци. Описа Маркус на момичето на касата, но съзнаваше, че опитите му са обречени на неуспех. Тънката нишка между църквата „Божи гроб“ и „Уайт Траш“ навярно отдавна се бе скъсала. Красноречивото поклащане на главата и учтивите отрицателни отговори на касиерката го накараха да огледа залата на ресторанта. Там двама сервитьори гъвкаво се провираха между масите. Симон се настани в сектора на по-любезния от тях и си поръча вегетариански бургер с местна бира. Сервитьорът на име Рафаел носеше кожен панталон, черна сатенена риза и татуировка на врата, която се виеше зад окиченото му с многобройни халки ухо. Претенциозен рус кичур скриваше белег от рана на челото му.

Симон заложи на Рафаел да му помогне да открие следите на Маркус. Поръча си дори ябълков пай, за да остане до затварянето на заведението. Бакшишът, който даде, бе посрещнат с широка усмивка.

- Уау, ти явно не си французин! - възкликна сервитьорът, вперил поглед в сумата.

- Напротив, французин съм.

- Упс, да не сгафих нещо? Нали няма да си вземеш парите обратно?

- Аз съм наполовина французин и следователно ти си наполовина извинен.

- Така е, като плещя много, когато съм преуморен. Съжалявам наистина.

- Я ми кажи, докато още говориш много, как да намеря един приятел.

Симон му описа Маркус. Описанието не говореше нищо на Рафаел. Той отиде да поразпита колегите си, но и те не можаха да помогнат.

- Никой не си спомня твоя приятел. Никой не го познава. Близък ли ти е?

- Срещнах го преди седмица. Живях в дома му в Израел.

- И дойде чак дотук, за да го намериш?

- Точно така.

- Само любовта може да обясни постъпката ти.

- По-сложно е. Маркус знае някои неща за мен.

- Да не е таен агент, а?

- Не, той е партньор по чашка, който може да опресни моите мъгляви, но невероятни спомени.

- Отседнал ли си някъде?

- Още не съм си задал въпроса къде ще спя.

- След няколко часа ще бъде излишно да си го задаваш.

Симон установи, че е два часът след полунощ.

- Ако желаеш, можеш да пренощуваш при мен. Смяната ми свърши.

Симон прие на драго сърце неочакваната покана. Рафаел се появи след десет минути в рокерско яке. Излязоха от „Уайт Траш“ и се озоваха пред заключен с катинар велосипед.