Филипп Ле Руа - Портата на месията

Видя младежи да влизат в нощен клуб, смеси се с тях и се озова във водовъртеж от лазерни светлини и децибели.

„Възкресение“ от Майкъл Калфан.

Заобиколен от момчета с гел в косата и момичета с флуоресциращи прически, Симон си поръча газирана вода и се потопи в шумотевицата.

„Рай“ от Колдплей в ремикс на Големия Фреди.

Звуците на електророка предизвикваха вибрации в пода, предаваха се на краката и плъзваха по гръбначния стълб чак до тила.

На дансинга посетителите бяха изпаднали в транс.

„Какво F***“ от Дейвид Гета.

Два часа по-късно Симон излезе навън с промит мозък и утихнала болка.

Автобусът най-сетне се измъкна от плетеницата скоростни пътища и магистрали, които опасваха Бейрут, и започна да се изкачва. Симон нямаше никакво намерение да напусне страната, въпреки снощното нападение.

Освен това трябваше да ограничи преминаванията си през граничните пунктове, защото те бяха опасни.

Той беше решил да не бяга, а най-накрая да открие Маркус, чиито следи се губеха в долината Бекаа край град Захла, закътан в гънките на планината Санине.

Единственият адрес, с който разполагаше, бе на пострадалата в атентат църква.

А Сирия бе съвсем близо.

Симон бе скочил в едно такси за летището, бе платил сметката по средата на пътя и бе слязъл от таксито след един завой, за да се качи в маршрутката. Преследвачите му трябваше да продължат да си мислят, че напуска страната, а не отива в Захла.

Симон седеше до мъж с бастун, който бе все още млад и носеше бастуна навярно заради недъг. Ливанецът реши, че Симон е турист, и започна да хвали родния си град, известен с виното и с многобройните поети и певци. Казваше се Елиас.

- В Захла, приятелю, ще опиташ най-вкусните мезета на света, ще ги полееш с „Масайа“ и на свой ред ще станеш поет.

Симон насочи разговора към църквата „Нотр Дам“, която според бейрутския свещеник е била обект на атентат миналия месец. Елиас умело се изплъзна. Предпочиташе да хвали Захла, без да засяга темите, свързани с конфликтите в страната си.

- Не си ли чувал за певицата Нажва Карам?

- А вие познавате ли епископ Юстинос Булос Сафар?

- Знаеш ли, че Нажва Карам се бори за мир?

- Трябва да се срещна с монсеньор Сафар - настойчиво продължи Симон.

-Навярно си чувал поне за Шакира и песента й „Уака, Уака“?

- Чувал съм.

- Знаеш ли, че бащата на Шакира е родом от Захла.

Симон разбра, че няма да получи информация. Щом пристигнаха, Елиас му предложи да го придружи до индустриалната зона, където се намираше църквата „Нотр Дам“. Докато вървяха натам, ливанецът го покани да седнат в едно кафене край реката Нар ал-Бер-дауни, за да пийнат от местното вино. Симон остана с впечатлението, че Елиас се опитва да го отклони от целта. Да му попречи да се срещне с Булос Сафар.

- Трябва да тръгвам - каза Симон, като допи чашата си.

Елиас вкуси от местния нектар и започна да си тананика:

- „Имаше една страна, в която хората строяха къщи, огрени от слънчевите лъчи или брулени от вятъра, имаше една страна, в която прозорците бяха покрити с цветя, а децата четяха книги, докато една нощ ужасът не се настани по домовете.“

В кафенето влязоха трима мъже и се отправиха към тяхната маса. Симон напрегна мускули, готов за отбрана.

- Това е песен на Фейруз - уточни Елиас, - вдъхновена от поема на Саид Акл, родом от Захла...

Тримата се нахвърлиха върху Елиас и той вече не можеше да помръдне, нито да говори. Симон отстъпи към резервния изход, който бе забелязал още с влизането си.

- Бърбори като сврака - уточни единият от мъжете. - Ако не го прекъснете, ще го слушате, докато се стъмни.

Тримата пуснаха Елиас, който сипеше ругатни срещу приятелите си, скроили му този номер.

- Можех да ви убия с бастуна си - викаше той.

Симон се възползва от бъркотията, за да се измъкне и да продължи към индустриалната зона. Амбулантен търговец му показа правилната посока. След известно време Симон отново се изгуби и попита за пътя група деца, които се караха за една топка, а след тях се обърна за помощ към дилър, който му предложи канабис.

Църквата „Нотр Дам“ се появи най-неочаквано. Тя се издигаше дискретно на една улица, която бе много спокойна, когато на нея не падаха бомби. Вратата на църквата бе отнесена от експлозията, на централния кораб зееше дупка.

Възрастната жена, седнала на отсрещния тротоар, проследи с поглед Симон, който влезе вътре.

На мястото на унищожените пейки имаше столове. Олтарът бе сериозно пострадал. Ако подът не бе почистен, човек би казал, че църквата е изоставена.