Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Този проект има много общо с проекта на назареите шестстотин години по-късно! - уточни Саба.

- Да, Иисус умира, но проектът за завладяване на храма продължава да съществува. И тъкмо тук е разковничето.

- Продължавай!

- Назареите нищо не били разбрали. Те очаквали завръщането на Месията, защото според тях Иисус се провалил в начинанието си. А всъщност е точно обратното.

- Смяташ ли, че начинанието ти е успешно, когато завършиш живота си разпънат на кръст?

- Виж, от II век преди новата ера, евреите били част от римската империя, което ще рече, че нямали политическата, нито религиозната власт, защото римските прокуратори назначавали първосвещениците. Мнозинството евреи не възприемали въпросните свещеници като легитимни посредници между тях и Бога. Иисус желаел да поеме храма, като прогони окупаторите, сътрудничещи си с римляните. Той искал да стане духовен, а не политически лидер. Народът бил с него. Тогава приближените до властта евреи решили да го елиминират, като го обвинили, че се стреми да стане техен цар и следователно политически враг на империята. Щом осъзнал, че е невъзможно да изпълни мисията си без насилие, Иисус се отказал от земния си проект.

- Би могъл да се защити все пак!

- Като избрал пътя на мъченичеството и смъртта, той се отказал от насилието, което предполага материални блага. По този начин Иисус пренесъл апостолската си дейност в небесния свят. Самият той казва: „Царството на Отца ми не е от този свят“. В този смисъл смъртта му е победа.

- Следователно той не би могъл да бъде пример за назареите! - отбеляза Саба.

- Точно така. Със смъртта си на кръста Иисус упражнява универсална духовна власт, която далеч надхвърля стените на храма. Неговата прочута фраза „Разрушете този храм и в три дни ще го въздигна“ означава, че всеки от нас трябва да се съсредоточи върху духовното си израстване, вместо да се стреми към завоюването на каменни стени.

- Малцина следват този път.

- Следвали са го тримата братя на Иисус - Яков, Симон и Юда, които на свой ред били убити, за да не станат първосвещеници. След това нещата се объркали. Едно християнско течение се отклонило от пътя на ненасилието и създало назареите, които се опитвали да изгонят неверниците със сила. Те успели да увлекат арабите в начинанието си да превземат Йерусалим и да издигнат отново храма със свой първосвещеник.

- Какво всъщност се опитваш да ми кажеш, Симон?

Саба не бе докоснала чинията си.

- Опитвам се да ти кажа, че Иисус няма да дойде, защото вече е предал успешно посланието си. Следователно аз не мога да бъда Месията. И толкова по-зле за всички, които не са разбрали, че отказът от насилие е върховна победа.

- Зависи за кой Месия говориш.

- Да не би да мислиш, че има петдесет!

- Защо назареите, които възприели първото идване на Иисус като провал и предпочели въоръжената борба в името на Бога, да нямат правото да очакват своя Месия?

- Назареите съществуват ли изобщо?

- Онзи ден ти самият казваше, че през вековете те са променяли името си. И дори при алауитите имало техни потомци.

- Е, и?

- Ако съществуват, защо да не очакват своя Месия?

- Не ми се вярва.

- Маркус и баща ти са стигнали до тях назад в историята. А ние какво знаем за назареите? Знаем, че те очакват Месията, за да превземат Йерусалим, а днес като че ли всички условия за неговото завръщане са налице. Светът е на ръба на хаоса, дори в Йерусалим ежедневно земята се тресе. Ти си дошъл на този свят преди трийсет и две години. На двегодишна възраст като по чудо си оцелял в атентат. Осиновителите ти забелязали, че си различен от другите деца. Пол не е бил нито глупак, нито мистик и затова се заинтересувал от твоя произход. Неговите търсения не го отвели до Корана, както ти мислеше в началото, а до назареите, дали първоосновата на Корана и очакващи своя Месия. Ти си следвал теология, учил си арамейски, водил си духовен живот, развил си дарби и в един прекрасен ден преминаваш през Портата на Месията. Властите потулват случилото се, ти успяваш да се измъкнеш от хватката на тайните служби на много страни. Техните хора те следят и отвличат, за да разберат кой си, опитват се да ти попречат или да ти помогнат. Преди смъртта си баща ти ти оставя документи, които мистериозно изчезват.

Симон слушаше, без да я прекъсва, защото не можеше да й противопостави никакъв аргумент.

- Познаваш ли други хора като теб? - предизвикателно попита тя.

- Имаш право, Саба - отвърна й той след дълга пауза. - По-добре е да се разделим.