Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Дори Енкиду и Гилгамеш са разбрали колко са необходими един на друг.

- Твоите мъдрости ще ми липсват.

- За втори път правиш номера с измъкването тихомълком. Ненавиждам го. Окей, върви, живей „малкия“ си живот и пет пари не давам, че мразиш тази дума.

Симон й обърна гръб и се отправи към изхода. Саба имаше право в едно отношение. Тя го смущаваше. Налагаше се да я забрави и да се съсредоточи върху целта си да открие Маркус. Изведнъж чу името си, обърна се и видя, че тя върви след него.

- Съжалявам, че си тръгнах като крадла, не ми хрумна по-добър начин да те напусна.

- Какво се опитваш да ми кажеш?

- Имаш толкова неща да свършиш, Симон.

- Това, което свърших до този момент, го дължа до голяма степен на теб.

- Кажи ми честно, защо искаш да остана?

- Помогни ми да намеря Маркус. След това си върви.

- Не виждам с какво мога да ти бъда полезна.

- Искам отново да разпитам отец Клеман в църквата „Божи гроб“.

- Можеш и сам да се справиш.

Саба изтегли дръжката на куфара си и реши да се върне на опашката. Симон застана пред нея и протегна свити на юмрук ръце, сякаш държеше нещо в тях.

- В лявата ми ръка е Йерусалим, в дясната, Париж.

- Това поредният ти номер на илюзионист ли е?

- Правя го за първи път.

Саба погледна дясната му ръка, поколеба се, погледна лявата и се приближи към свития му юмрук.

- Какво криеш в него?

- Ако избереш Йерусалим, ще видиш.

Тя духна върху лявата му ръка.

Симон бавно разтвори пръсти. Саба смутено ококори очи.

- Какво е това? - попита тя.

- Пръстен.

- Виждам, благодаря.

- Това е много стар пръстен с черен опал и диаманти. Майка ми ми го даде. Той има много дълга история. Принадлежал е на египетска принцеса, на английска херцогиня и на най-добрата приятелка на майка ми, която починала. Неотдавна разбрах, че тази приятелка е истинската ми майка, Лейла.

- Представям си колко е ценен за теб.

- Искам ти да го носиш.

- Симон, не мога...

- Ако откажеш, ще го хвърля.

Саба стеснително подаде безименния си пръст. Симон сложи пръстена и хвана дръжката на куфара.

Оставиха багажа на Саба в стаята на Симон и отидоха в църквата „Божи гроб“. Младата жена изглеждаше като хипнотизирана от черното слънце, което грееше на пръста й.

- Преследвачите ни тотално са се объркали - заяви Симон, като хвърли поглед назад към оживената улица.

Преди да влязат в църквата, той показа на Саба една дървена стълба, поставена срещу прозореца на горния етаж.

- Тя стои там от векове - поясни той.

- Никой ли не е пожелал да я свали?

- Аз.

- Пак ме баламосваш.

- Предизвиках Маркус, като му казах, че мога да се кача и да я сваля. Той реагира лошо. Разбрах, че много обича тази църква.

- Какво общо има това със стълбата?

- Статуквото разпределя пространството и часовете за молитва между шестте религиозни общности. Никой обаче не може да прави промени в общите части, ако всички конгрегации не са дали съгласието си. Общите части включват и первазите на прозорците. Ако някой докосне стълбата, ще си навлече гнева на останалите.

- Ти как възнамеряваше да се изкачиш? По фасадата ли?

- След като вярваш, че съм способен да премина през стена, защо да не мога да се изкача по фасадата?

- Месията няма намерение да се завърне, като лази по стените на църквите.

- Аз не съм Месията.

- Иисус също не го е знаел в началото.

Симон забеляза, че отец Клеман се скри зад една ротонда. Той разблъска група вярващи и го догони.

- Отче, вие ме изпратихте в Германия, като отлично знаехте, че Маркус е останал в Израел.

Симон говореше спокойно, затова отецът реши да се опълчи:

- Не съм отговорен за действията ви!

- Къде е Маркус?

- Вървете си!

Саба застана между двамата мъже. Очите на отеца щяха да изскочат от орбитите си и той започна да отстъпва пред нея, като кривеше уста и стенеше, което накара група шокирани туристи да извърнат глави. Саба го бе хванала за гениталиите и му шепнеше в ухото:

- Този път ще ни кажеш истината или ще ти откъсна органа, с който Бог ненужно те е дарил.

- Той е в Ливан - успя да промърмори отецът, като се превиваше от болка.

Саба го пусна с отвращение и се обърна към невярващия на очите си Симон.

- Нали искаше да ти помогна?

- Махайте си! - заповяда им отецът.

- В Ливан е много общо казано - сопна му се Саба и посегна отново.

- Срещнах се с Маркус преди няколко дни - призна отец Клеман. - Той заминаваше за Бейрут.

- Невъзможно е да замине от Израел директно за Ливан.