Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Прекаляваш, Симон - отсече Саба. - Ти нападаш един след друг символите на исляма чак до името на пророка.

- Той наистина ли е съществувал?

- Обидите няма да върнат родителите ти.

- Няма, но ще ме отведат при убийците им.

- Случилото се преди тринайсет века не може да ти посочи пътя към тях.

- Пол и Маркус са били убедени в обратното.

Симон седеше под едно голямо дърво в парка „Захер“ и както обикновено бе нащрек. Тревата бе тучно зелена, стволът на дървото - як, листата шумоляха, косовете пееха, момченце и кученце се търкаляха сред рояк мушици. Симон винаги бе обичал природата. В нейните безкрайни малки чудеса имаше нещо божествено. Липсваше единствено Саба, за да бъде картината идилична. Скараха се заради религията. Разделиха се, щом излязоха от кафенето.

Симон запълни още едно тефтерче. Беше си купил няколко, за да записва всичко, което виждаше и чуваше, което се мяркаше в ума му, за да му помогне да мисли и да взима решения. Описваше дори споровете си със Саба, защото аргументите на двамата му бяха полезни. Той правеше хронологични таблици, генеалогични дървета, записваше дори детските си спомени с надеждата да внесат яснота в произхода му.

С падането на нощта паркът опустя, отидоха си хората с кипа и забрадки, които бяха излезли на разходка или на пикник. Останаха само бягащите за здраве, влюбените двойки, уханието на жасмин и миризмата на пържено.

Саба стоеше зад гърба му с чанта в ръка. Беше потна.

- Бягала ли си? - учуди се той.

- Трудно те открих.

- С Трюф е по-лесно.

- Ял ли си?

Тя отвори чантата и извади фалафели, които бе купила от един амбулантен търговец. Симон видя, че ръката й е окървавена.

- Порязала ли си се?

Саба скри ръката си.

- Нищо ми няма. Бръкнах много бързо в чантата и се одрах о една игла за коса.

- Ама ти не носиш игли.

- Тъкмо заради това тя беше на дъното.

Симон не настоя, защото усети, че темата й е неприятна. Хранеха се мълчешком, заслушани в шумовете на града. Симон се осмели да наруши мълчанието след последната хапка.

- Саба, съжалявам, че накърних вярата ти. Надявам се, да не мислиш, че съм слуга на Алал?

- Кой е Алал?

- Шумерският демон на разрушението и изкушението.

- Е, както виждаш, още съм жива.

- Нямам нищо против теб, нито вярата ти. Чисто и просто събирам доказателства.

- Доказателствата, че са ме лъгали за Корана и Мохамед, няма да накърнят съкровената ми връзка с Бога.

- Не те разбирам, но се възхищавам на твърдостта ти.

- Твоите родители също са те лъгали. Но нима ги обичаш по-малко?

- Не виждам връзката.

- Любовта и вярата не могат да се измерят, нито да се обяснят.

Симон си каза, че трябва да запише този разговор в тефтерчето си. Увереността на Саба го накара да изпита съмнения.

- От истината може ли да се роди нещо добро? Какво ще постигнеш, като докажеш, че Коранът е плагиатство, а не откровение, че Мека е в Сирия, а не в Саудитска Арабия, че всички джихадисти по света се бият в името на християнския Бог и че камикадзетата се самовзривяват, за да се озоват под лозница с надвиснали гроздове?

Саба млъкна и преглътна кюфтето с магданоз.

- Ти трябва да се справиш с тежко и сложно наследство - продължи тя.

- Пол винаги е крил от мен истината за биологичните ми родители, докато непрекъснато е търсел виновниците за смъртта им.

- Използвал е странен метод, изучавал е подробно историята на Корана.

- Тази история е свързана с моята. Пол е споделил това с Герд Погел.

- Смяташ ли, че е намерил отговорите?

- Оставил ги е в един сейф.

- Който се оказа празен.

- Някой ги е взел преди мен.

- Маркус знаеше ли за сейфа?

Лицето на Симон изведнъж се проясни.

- Маркус! Как не се сетих по-рано?

- Защо?

- На погребението на родителите ми Маркус предложи да ме придружи до Йерусалим, без да ми каже, че е наясно какво е търсел Пол, с когото са работили заедно. Не е знаел обаче, че Пол се е опитал да ми разкрие тайната, преди да умре. След като е разбрал, че Пол ми е оставил документи в сейфа, Маркус ги е взел преди мен.

- Защо го е направил според теб?

- Мотивите му не са ясни. Маркус ме отведе в Йерусалим. Показа ми надписите в Купола на скалата. Накара ме да премина през Портата на Месията и дори засне видеоклип с мобилния си телефон. След което изчезна.

- Може би той вярва, че си Месията.

- Престани, моля те.

- Във всеки случай твоят подвиг е заснет.

- Трябва да открия Маркус на всяка цена.