Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Надписите са част от текстовете, попаднали в Корана: те са от прословутите богослужебни книги.

Брадат мъж в джелаба ги прекъсна и с жестове им показа, че трябва да си вървят. Симон попита каква е причината.

- Нямате работа тук.

- Така ли? Защо? - възмути се Симон.

- Нямате работа тук - повтори брадатият с гърлен глас.

Саба тикна под носа му картата си от ЮНЕСКО.

- Това е паметник на световното културно наследство. Той има изключителна универсална стойност. По-добре не я накърнявайте с вашето присъствие.

Арабинът, също като Симон, се слиса от твърдия тон на младата жена, обърна се и зашляпа със сандалите си, като размахваше ръце.

- Да побързаме - каза тя. - Нямаме много време.

- Има ли право да ни изгони?

- Тук всеки брадат нещастник си присвоява правото да се разпорежда.

Тя отново се зачете в надписите, решена да открие доказателство, с което да обори тезата на Симон.

- Щом ислямът не е диктувал тези текстове, защо чета думата „ислям“ ето тук? - предизвикателно попита Саба.

Симон се приближи с провесен фотоапарат на шията и разтворени книги в ръце до Саба, която му сочеше с пръст:

Според Бога, религията е ислямът.

Той засне текста.

- През VII век думата не се е произнасяла като „ислям“. Навремето тя произлязла от сиро-арамейската дума salmuta, която означавала „съюз“. Според Луксенберг точният превод е: „Според Бога, праведното поведение е съюзът“.

- Какъв съюз? Библейският ли?

- Или християнският. Независимо дали е „стар“, или „нов“, това е съюзът между Бога и еврейския или християнския народ.

- Писна ми. Отивам си.

Тя хукна под аркадата и се блъсна в някакъв мъж с бяла риза, който внезапно изчезна в противоположната посока. Неестественото му поведение привлече вниманието на Симон, който тръгна подире му. Ускори крачка. Мъжът също.

- Хей, вие! - извика Симон.

Непознатият побягна и се скри в тълпата. Симон намери Саба с телефон в ръка да говори под сянката на един кипарис.

- На кого се обади? - попита я той, след като видя, че тя затваря телефона си.

- Не е твоя работа - отвърна му троснато Саба.

- Не бих искал да се разстройваш.

- Съжалявам, че се случи, но открих, че в основата на моята религия лежи мистификация.

- Не преувеличавай. Не е мистификация. Чисто и просто онези, които са писали историята, са си позволили известни волности при предаването на истината.

По бузата на Саба се търкулна сълза. Симон нежно я взе с нокът, сякаш беше диамант.

- Къде отиде боркинята? Нали ти ми каза, че вярата е борба, ами бори се, Саба. Защитавай религията си!

Около тях тълпата идваше и си отиваше, разглеждаше, молеше се, снимаше с дигитални камери. Слънцето изсуши сълзата върху нокътя на Симон. Господ сякаш бе изтрил мъката на откровението.

- Трябва да си вървим - обади се Саба.

Тя посочи охранителя с джелабата, който се насочваше към тях с две ченгета. Саба и Симон побързаха към изхода и се смесиха с пешеходците на оживената улица. Двамата влязоха в едно кафене, след като се увериха, че никой не ги следи.

Симон осъзна, че да оспори мюсюлманската вяра на Саба, означаваше да постави в опасност собственото си оцеляване. Ала истината не му даваше мира. Имаше ли право да я загърби, за да пощади вярата на една млада и много привлекателна жена, след като семейството му се бе пожертвало в името на тази истина?

- Ако вярваме на историята - каза той, - трябва да си зададем въпроса: „Какво става с Мохамед“? Или ако предпочиташ, „с Мухаммад“.

- Нищо не предпочитам.

- Видяхме, че „мухаммад“ означава „да бъде възхвален“ и се отнася до пратеника на Бога. Според надписите в Купола на скалата първият „мухаммад“ е Иисус. Как да го отличим от пророка Мохамед, който неизбежно ще бъде описан като „мухаммад“? Знаем, че глаголната форма „мухаммад“ е превърната в собствено име през VIII век, когато се е съставяла биографията на пророка. „Да бъде възхвален“ станала Мохамед и се използвала за всички „мухаммад“, включително и за Иисус. В исторически план две неща са сигурни: „мухаммад“ не е първоначалното име на избраника за пророк на исляма и ислямът в първия си вариант е християнско течение, от което се родил вторият вариант на исляма.

Увлечен в разсъжденията си, Симон попълваше празнините на официалната история. Християнските богослужебни книги са вдъхновили надписите в Купола на скалата и сурите в Корана. Тъй като било трудно да ги променят в Купола, защото те вече били гравирани върху камъка, решили да ги запазят и в ръкописите, преработени по-късно от халифите. Наследниците на Абд ал-Малик обсебили светилището, превърнали го в ислямско и векове наред добавяли текстове с надеждата надписите, упоменаващи Христос, да се изгубят в множеството; те наложили „мухаммад“ като собствено име и така променили смисъла на текстовете, отреждащи водещата роля на Иисус.