Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Може ли да не говорим повече за това?

Вътре в сградата Саба прочете един текст на класически арабски, в който се казваше, че Бог е единствен и следователно няма наследници:

О, вие, хората на Книгата, почитайте религията си и в името на Бога не говорете нищо, освен истината. Месията, синът на Мария, е само Божи пратеник, той е Божието слово, достигнало до Мария, от него се излъчва Божият дух. Вярвайте в Бога и в неговите пратеници, но не казвайте Троица. Така ще бъде по-добре за вас. Бог е един. Синът му ще го прослави.

Архитектурата на паметника изобщо не бе ислямска, а византийско-сирийска. Единствено мозайките и надписите издаваха ислямското влияние.

Саба отведе Симон в центъра под купола, където огромна скала бе оградена от ротонда.

- Свещената скала - прехласна се тя.

- Халифът Абд ал-Малик избрал това най-свещено за юдаизма място, за да вкорени исляма в еврейската традиция. Не забравяй, че свещената скала е също така гробът на Адам, камъкът, спрял потопа, тронът на Яхве, пъпът на Земята, входът към ада...

Те се разходиха около скалата, заобиколена от осмоъгълната аркада. Симон вдигна глава към купола.

- Ясно си личи християнското влияние. Виж купола, той е имитация на купола на църквата „Божи гроб“. Маркус ми обърна внимание на това.

- Какво искаш да кажеш, Симон?

- Че е напълно възможно Куполът на скалата да е бил християнско светилище. Във всеки случай това е тезата на Маркус и на Кристоф Луксенберг.

Тоя я хвана за ръката и я помоли да прочете гравираните текстове върху аркадите, които възпроизвеждаха сури от Корана. Те бяха повече от стотина от вътрешната и външната страна на арките. Симон извади от раницата си книгата на Кристоф Луксенберг, с чиято помощ се надяваше да разтълкува смисъла им.

- В повечето от тях, съгласно мюсюлманската догма, се казва, че няма друг бог освен Него - каза Саба.

- Маркус твърдеше, че доказателството е пред очите на милионите хора, които минават оттук.

За да му докаже обратното, Саба започна да чете на висок глас:

- В името на Бога, всемилостивия, милосърдния, няма друг бог освен Него, той е сам. Той управлява и възхвалява. Той вдъхва и отнема живота. Той е всемогъщ. Мухаммад, слуга на Бога и негов пратеник.

- Грешиш!

- Ти да не би да знаеш арабски по-добре от мен?

- Аз не, но Луксенберг го знае добре - поясни Симон, местейки поглед от текста в книгата към текста върху камъка.

- Той пък какво се бърка?

- „Мухаммад“ не е име на човек, а още по-малко на пророк. Това е глаголна форма! Преводът не трябва да гласи: „Мухаммад, слуга на Бога и негов пратеник“, защото в изречението липсва глагол, а: „Да бъде възхвален слугата на Бога и неговият пратеник!“. Тук се отправя хвала към Господ, последвана от възхвала на неговия слуга и пратеник. Остава да разберем кой е той.

- Мохамед, кой друг?

- Помисли.

- Убедена съм, че твоят Луксенберг има теория по въпроса.

- Няма нужда от теория. Отговорът е пред очите ни. Чети по-нататък.

- Господи, благослови твоя пратеник и слуга, Иисус, син на Мария. Да пътува в мир... - преведе Саба.

Саба онемя. Опитваше се да намери съответстващо на догмата обяснение. Симон безпощадно продължи.

- И това не е единственият текст, в който се споменава Иисус.

Саба обходи с поглед фризовете, дълги двеста и четирийсет метра.

- Според археолозите и историците - обясни Симон - Куполът на скалата е бил построен в името на сиро-арабското християнство, като отговор на византийското християнство, чийто символ е базиликата на Гроба Господен.

- Какво е това сиро-арабско християнство?

- Негов представител е бил Абд ал-Малик, който поддържал идеята, че Христос е пратеник и слуга на единствения Бог. Същата концепция споделяли, както знаем, най-напред назареите, а след тях мюсюлманите, за разлика от останалите християни, които защитавали светата Троица и тезата, че Иисус е син божий.

- Какво означава всичко това, Симон?

- Текстовете, които прочете, не са били гравирани под влиянието на исляма. И все пак някои сури идват от Корана. Как си обясняваш този факт?

Саба търсеше отговора в текстовете, които Симон снимаше с фотоапарата си.

- Не си хаби очите - каза той. - Отговорът на въпроса, който Маркус е поставил точно на това място, ми бе даден от кодиколозите, философите и специалистите по източни изследвания, с които се срещнах или прочетох в трудовете им.

- Хайде, снасяй!

Изразът бе твърде груб от красивата уста на Саба.