Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Какво по-точно ви интересува?

- Търсим Маркус Кершнер - поясни Симон.

- Много е важно да го намерим - намеси се Саба, - защото въпросният Кершнер навярно е откраднал ръкопис от Библейската школа. Упълномощена съм от ЮНЕСКО да открия ценния документ.

- Изложихте искането си необичайно сбито и ясно.

- В противен случай трябваше да се впусна в дълги и сложни обяснения.

- Вярно е.

Омаян от чара и увереността на Саба, Липщайн отстъпи. Обърна се към компютъра, отвори програмата и вкара датата.

- Ще ми трябва време.

- Маркус е редовен посетител - поясни Симон. - Той навярно се е заседял.

Тримата се вторачиха в екрана. Липщайн пусна записа на бързи обороти.

- Стоп! - извика Симон.

На екрана се появи Маркус. Седеше на една от масите. Разговаряше с висок, добре сложен сивокос мъж. Лицето му не се виждаше, защото беше с гръб към камерата. Видяха го в профил едва когато се обърна, за да си поръча още нещо.

- Ама аз го познавам! - възкликна удивено Симон, докато се взираше в екрана.

- Кой е той? - попита Саба.

- Не зная точно, но съм го виждал някъде...

Не можеха да чуят за какво си говорят двамата мъже, но разговорът им бе оживен, долавяха се възклицания, смях, пиянски жестове и най-вече съучастие.

- Този тип ме следеше, когато излязох от полицейския участък - спомни си най-накрая Симон.

Саба и Симон благодариха на Липщайн и се върнаха в хотела пеша.

- Какво правеше Маркус с този мъж? - запита се Симон на висок глас.

- Маркус му е поръчал да бди над теб.

- Но защо?

- За да те предпази от хората, които искат да ти попречат да откриеш истината за смъртта на родителите ти.

Бяха наближили хотела, когато Саба предложи да се върнат при Златната порта. Идеята й бе Симон да се опита да възстанови случилото се в пиянската вечер, от която той бе запазил откъслечни спомени. По пътя Симон внезапно спря.

- Пекинез!

- Какво?

- Изпиках се върху един умрял пекинез.

- И защо?

- Бяхме толкова пияни, че не го забелязах.

Двамата застанаха в здрача срещу стената и Симон си припомни как бе дразнил Маркус.

- Правихме разни щуротии, пяхме Бизе, бълвах огън. Аз сам пожелах да премина през Портата на Месията. Маркус смяташе, че е невъзможно.

- С пълно право.

- Бях пиян и убеден, че способностите ми са безгранични.

- Какво стана после? - попита Саба.

- Струва ми се, че Маркус извади мобилния си телефон.

- За да се обади на някого?

- Не, за да филмира.

- Следователно има видео за случилото се.

- Вероятно.

- А след това?

- Спомням си, че тичах срещу стената. А след това - черна дупка чак докато се свестих в изтрезвителното на полицейското управление. Ченгетата ми казаха, че са ме намерили пред Купола на скалата да пея хабанерата на „Кармен“.

- Ти си оскърбил светилището на исляма.

- Според Маркус Куполът е християнско светилище.

- Той е най-древният ислямски паметник!

- Всички мислят така, но Маркус непрекъснато повтаряше, че доказателството за противното е пред очите ни, при това от тринайсет века насам.

- Какво е това доказателство?

- Надписите върху аркадите на Купола. Трябва само да ги прочетем.

- Смяташ ли, че никой не го е направил през тези тринайсет века?

- Нима през това време някой е забелязал, че Коранът не е арабски?

Саба предложи, преди да се върнат в хотела, да вечерят в ресторанта на улица „Кинг Джордж“, където обикновено се хранела, когато е в града. Там се събираше каймакът на Йерусалим.

Влязоха в препълненото заведение.

- Саба!

Възрастен, синеок, побелял мъж се надигна от една маса, на която вечеряше с още трима души, и се запъти към младата жена. Прегърна я, сякаш бе срещнал дъщеря си след години раздяла. Саба ги представи един на друг. Мъжът се наричаше Яков Зелдер. Научен работник в Института „Вайцман“ в Реховот. Но преди всичко, приятел на родителите на Саба, която познаваше от ранното й детство.

- Държал съм я на коленете си - поясни той на Симон. - Mazel tov! Дано да се е държала добре с вас.

Симон не можеше да каже обратното.

- Какво правиш в Йерусалим? - поинтересува се Саба.

- Участвам в един колоквиум по квантова физика. Тук съм с колеги. Седнете при нас, говорим за напитки и фермиони.

Саба и Симон се спогледаха нерешително. Без да дочака отговора им, ученият помоли колегите си да се посместят.

- А, ти, скъпа, защо си в Йерусалим? - попита той Саба. - Пак ли те води проект на ЮНЕСКО?

Тя му разказа каква е истинската причина да се озоват в Йерусалим и защо трябва да открият какво се е случило на Симон при Златната порта.