Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Не мога да кажа на черното бяло. Преди да се нарича Израел, Палестина е била страната Ханаан, дадена преди няколко хиляди години на Авраам от Яхве. Това парче земя е владяно от ханаанците, евреите, асирийците, вавилонците, филистимците, персите, гърците, римляните, сасанидите, византийците, арабите, кръстоносците, мамелюците, отоманците, британците...

- Уф, умори ме още от сутринта!

Саба беше повишила тон и привлече вниманието на околните.

- При това положение на кой народ принадлежи столицата? - продължи Симон.

- Убедена съм, че знаеш.

- С дух и с истина [24] Евангелие от Йоан, 4,23-24. - Б. пр. - заяви Симон.

- Какви ги дрънкаш?

Тя всеки момент щеше да избухне.

- Така Иисус отговарял на хората, които го питали къде трябва да се молят по времето, когато Големият храм бил в ръцете на платените от римляните жреци.

- Твоят Иисус се е опитвал да излезе сух от водата.

- Нормално, той е вървял по нея.

- Колко забавно! Във всеки случай неговите дарби и красиви думи не са му помогнали да прогони узурпаторите от храма.

- Той не е бил нито воин, нито фанатик.

- Това пътуване май ще разпали християнската ти вяра.

- Ако зависеше от мен, аз бих преименувал мястото, което днес наричат „Храмовия площад“ или „Площада на джамиите“ на „Божия площад“. Редом с джамията, бих издигнал църква и синагога. Подстъпите към площада ще бъдат три: един за християните, един за мюсюлманите и един за евреите. Тогава би могло да се говори за помирение между трите монотеистични религии.

-Това е не-въз-мож-но! - извика Саба и удари по масата.

От околните маси им хвърлиха възмутени погледи. Един от сервитьорите ги помоли да вдигат по-малко шум.

- Ако искат да спят, да се върнат в стаите! - отвърна му ядосаната Саба.

Симон със знак поясни на сервитьора, че стават от масата.

Продължиха оживения си разговор, докато вървяха към светия площад, станал причината за спора им.

- Защо да е не-въз-мож-но? - попита Симон.

- Защото фанатиците никога няма да го позволят - сопна му се Саба.

Излязоха на улица „Йерихон“ и минаха покрай хотел „Цар Соломон“.

- Ти може би предлагаш друго решение? - поде разговора Симон.

- След като всички държат на това място, най-добре е то да не принадлежи никому! - разгорещено отвърна Саба. - Площадът да бъде празен. Единствено празнотата е в състояние да приеме величието на Аллах. Нека го върнем на Бога.

- А какво ще правиш с джамията? Ще я събориш ли?

- Ще я преместя. След като преместиха Абу-Симбел, за да спасят няколко камъка, защо да не преместим Ал-Акса, за да спасим човечеството?

Симон се усмихна на дръзката й идея.

- Твоето предложение е подобно на моето, с тази разлика, че е по-трудно за осъществяване.

- Защо?

- Защото хората предпочитат да застроят дадено място, вместо да го изравнят със земята.

Двамата спряха да си починат в Гетсиманската градина в подножието на Елеонския хълм.

- Преди две хиляди години Иисус е стоял на това място - рече Саба.

- Преди две седмици бяхме тук с Маркус.

Вдясно от тях се простираше еврейското гробище. Недалеч от тях стояха двама мъже в сиви костюми.

- Следят ни - отбеляза Симон.

Саба се обърна в посока на сивите костюми. Те се бяха присъединили към тълпата туристи, застанали пред една паметна плоча.

- Тук гъмжи от хора - каза тя. - Затова ни се струва, че постоянно ни следят отзад, отпред, отстрани.

- Тези типове не са поклонници - настоя на своето Симон.

Саба без колебание му обърна гръб и се запъти към непознатите мъже. Симон я догони.

- Къде отиваш?

- Да ги попитам дали напоследък не са срещали Маркус.

Симон я държеше здраво за ръката, за да й попречи да продължи.

- Хайде, забрави ги - решително каза той.

Симон и Саба продължиха в посока на католическото гробище, изкачиха се по една пътека и излязоха на променадата „Хаофел“. Мъжете в сиво бяха изчезнали.

- Пристигнахме! - съобщи Саба.

Портата на Месията беше точно пред тях. Метални заграждения препречваха пътя до нея. Трима постови се пържеха на слънцето.

- След твоето преминаване изглежда са засилили мерките за сигурност.

Симон се приближи към един от постовите, който го взе на прицел и му заповяда да спре. Не беше възможно да направи нито крачка повече. Симон застана в гробището и изведнъж си спомни как се бе втурнал направо към стената.

- Какво стана по-нататък? - опита се да си припомни той, докато гледаше недостъпната порта.