Филипп Ле Руа - Портата на месията

Симон изпълни изгубения бас, като покани Саба на вечеря.

- Все ще го срещнем някъде - успокои го тя. - Твоят приятел не остава незабелязан.

- Дали наистина ми е приятел?

- Съмняваш ли се?

- Приятелят винаги е до теб, когато имаш нужда от него, без да задава въпроси и без да поставя условия - уточни Симон.

- Като мен, например.

Саба носеше прилепнала към матовата й кожа черна рокля с деколте на гърба. Добре оформените й бухнали коси падаха върху голите й рамене. Ръката й кацна като перце върху ръката на Симон, който взе чашата, за да прикрие смущението си.

- Недей да пиеш - рече тя. - Не забравяй, че неприятностите ти започнаха заради пиенето.

Симон не се възпротиви. В този момент той би направил всичко, което тя пожелае, включително да пее караоке на арамейски. Освен това Саба имаше право.

Заради алкохола той не само се бе озовал на Площада на джамиите, но и не помнеше нищо.

- Утре ще те заведа при Купола на скалата - съобщи й той.

- Ако успеем да стигнем до там.

- Маркус ми показа нещо, което искам да видиш.

Саба изглеждаше заинтригувана, но той си замълча.

Двамата бяха единодушни, че Йерусалим съхранява останките на многобройни цивилизации, че е белязан от историята и религиите, че е събрал различни, дори противоположни раси и вероизповедания, че е същинско врящо гърне на богатство и конфликти, където за всеки камък някой претендира и всяко пространство трябва да се отвоюва. Никой не оставаше безразличен към този град, нито Саба, която долавяше в него полъха на Аллах, нито Симон, който виждаше в него средището на човечеството.

- Как успя да скриеш пътника в самолета? - попита Саба, когато привършиха вечерята.

- Наблюдавах го.

- Е, и?

- Видях, че става на всеки четвърт час, за да проверява съдържанието на чантата си в багажника зад нас.

- Защо му е притрябвало?

- Защото страда от обсесивно-компулсивното разстройство. Някои проверяват дали са затворили кранчето на газта. Той проверява съдържанието на чантата си. В началото помислих, че носи бомба. Но той пътуваше с жена си и сина си. Камикадзетата все още не работят семейно.

Върнаха се в хотела около полунощ. Черни мисли налегнаха Симон. Имаше чувството, че никога не ще открие Маркус.

- Утре ще отидем на всички места, които Маркус редовно е посещавал - опита се да го ободри Саба. - Все ще срещнем някой, който знае нещо. Освен това не забравяй, че имаш дарба. Способен си да накараш хората да се появят.

- Има един трик, който никога не ми се получава - каза той, когато стигнаха до нейната врата.

- Иди да се упражняваш в стаята си, преди да го приложиш върху мен.

Слънцето освети митичния декор на Библията и Корана. От прозореца на хотела можеше да се види Куполът на скалата, свързан с жертвоприношението на Авраам и с възнесението на Мохамед, куполът с иглата на джамията Ал-Акса, назъбените стени на Храмовия площад и Елеонския хълм, откъдето се възнесъл Иисус.

По време на закуската Симон сподели какво вълнение го бе обхванало, докато се бе любувал на панорамата.

- Ние носим в гените си Храмовия хълм - заяви Саба, докато отхапваше от намазаната филия.

- Храмовият хълм ли? - удиви се Симон.

- Защо, да не би да казах някоя глупост?

- Не, просто съм учуден, че използваш еврейското, а не мюсюлманското определение.

- Не е ли все едно дали ще кажа „Храмовият хълм“ или „Благородното светилище“.

- Не съвсем.

- Вече знаеш, че не съм като другите.

- До такава степен, че да се изразяваш като еврейка?

- Опитваш се да ме предизвикаш ли? Соломоновият храм е бил построен много преди мюсюлманите да издигнат техния. Поне това трябва да признаем на евреите.

- Мислех си, че щом една земя е отвоювана от неверниците и е станала мюсюлманска, тя навеки се смята за такава, защото е върната на Бога - поясни Симон.

- Ти май се опитваш да обориш вярата ми като кретените, които гледат на всички мюсюлмани като на тъпоумни ислямисти - обиди се тя.

- Не, но установявам, че ти защитаваш религията си по странен начин.

- Защитавам религията така.

Тя чевръсто смъкна ципа на жилетката си и я разтвори, за да покаже синьо-бялата фланелка на ЮНЕСКО, опъната върху щедрата й гръд.

- Нямам пръчки динамит, а сърце. Не изпращам фетва, а имам мисия, възложена ми от организация, чиято цел е сближаването на народите.

- Сближаването е факт, но разбирателството е проблематично.

- Не си играй с думите, Симон, става отегчително!