Филипп Ле Руа - Портата на месията

- И така ги принудил да чакат по-добри времена - заключи Саба.

- В контекста на стремежа за завладяване на територии, Месията на назареите не е нищо повече от Пратеник, чието завръщане е знакът за началото на бойните действия. Не той е Спасителят, а вярващите в него, превърнали се във войници. Това е доктрината, поддържана от Корана.

- Този Коран не ми е присърце - възрази Саба.

- Не можеш да вярваш в Корана, като приемаш това, което ти харесва, и отхвърляш онова, което не ти харесва.

- Главата ме заболя от твоите приказки - оплака се Саба.

- Не се прави на глупачка.

- Поне тези думи можеше да си спестиш. Какво има?

- Виждаш ли онзи тип... три реда пред нас? Той ни наблюдава.

Симон посочи голяма олисяла кръгла глава, стърчаща над смъкнати рамене.

- Сигурен ли си?

- Непрекъснато се обръща назад.

- Навярно ме е харесал.

- Избери си някой друг пътник.

- Защо?

- Ще го накарам да изчезне. Хайде, който и да е.

Тя посочи олиселия.

- Защо точно него?

- Ти мислиш, че ни шпионира, а аз, че ми хвърля погледи. Това са две основателни причини да се отървем от него.

- Окей.

Симон закри очите на Саба с черна маска за сън и започна да изрича магически заклинания. Когато Саба отвори очи, мъжът беше изчезнал.

- Отишъл е до тоалетната - предположи тя.

- Не.

- Върни го. Веднага!

Той закри очите й с длан и отново изрече вълшебни думи. Няколко секунди по-късно мъжът отново седеше на мястото си.

- Как го направи? - удиви се тя.

- Първото правило на илюзиониста е никога да не разкрива триковете си.

- Хайде, разкрий ми поне този.

- Няма.

- Тогава направи го пак.

- Второто правило на илюзиониста е никога да не повтаря номера си. Но мога да ти покажа друг. Още по-труден.

- Давай.

Очите й блестяха.

- Обзалагам се на една вечеря в ресторант, че мога да те целуна, без да те докосвам - заяви Симон.

- Приемам.

Той докосна с устни нейните и се отдръпна.

- Не успях! - весело възкликна той.

Тя го сръга възмутено в ребрата и му препоръча да продължи да си чете евангелията. Не беше оценила по достойнство номера му.

Йерусалим.

Тройно свещеният град.

Всички монотеистични религии приемаха, че тук Авраам е извършил своето жертвоприношение. Йерусалим бе най-голямата светиня за еврейската и християнската религии и третото свещено място за исляма след Мека и Медина.

Щом приближиха града, Саба се умълча, сякаш Йерусалим имаше особено въздействие над нея. Симон го забеляза.

- Това е ефектът „Йе’лем“ - обясни тя. - Той не е град като другите. Обичам тази земя.

- Повече от Мека и Медина?

- Преди да избере Мека, по време на хиджра [23] Хиджра - преселение. На 22 септември 622 г. Мохамед отпътувал за Ясриб, преименуван по-късно на Медина, където го очаквали негови привърженици. Преселението поставя началото на арабското летоброене. - Б. пр. Мохамед препоръчвал на вярващите да се молят в посока на Йерусалим. Оттук той се възнесъл на небето.

- На същия кон, който отнесъл Авраам!

- Забележката ти е саркастична - докачи се Саба.

- Напротив, намирам, че муле с женска гръд, орлови крила и паунова опашка е много удобно транспортно средство.

- Йерусалим нищо ли не представлява за теб?

- Разбира се, че представлява много неща, включително и култа към Шалем.

- Шалем? - учуди се Саба

- Богинята на съзиданието и на залязващото слънце на ханаанците. Тя е дала името на града през третото хилядолетие преди Христа.

В този момент Шалем упражняваше могъществото си на хоризонта. Въздухът бе свеж. Двамата бяха пристигнали следобед в Тел Авив и бяха взели автобуса за Йерусалим, оставяйки зад гърба си шумната модерна столица, за да отидат в кипящия от туристи античен град.

Безводните голи пейзажи, простиращи се между двата града, приканваха към смирение, вглъбяване и молитва. Човек разбираше защо Господ ги е избрал, за да напише сред тях Своята история. В пустошта, обляна от светлината, която сякаш обичаше тази земя повече от всяка друга, заселниците засаждаха зеленчукови и овощни градини и отправяха молитви.

Симон и Саба оставиха багажа си в хотела в Стария град, където Саба обикновено отсядаше, когато бе командирована от ЮНЕСКО. Без за губят време, двамата тръгнаха да търсят Маркус. Германецът не си беше у дома. Саба разпита съседите. Никой не го беше виждал, откакто апартаментът му бе обран.

Преди да поемат обратно към хотела, двамата се поразходиха, за да се насладят на трескавия живот в Стария град. Симон намери бара, в който се бе напил. Барманката, която им бе сервирала и която познаваше Маркус, не беше на смяна. Казваше се Талия и щеше да бъде на работа на следващия ден.