Филипп Ле Руа - Портата на месията

Обясних й, че не съм Месията. На което Саба отвърна, че зависи за кой Месия става дума!

В самолета на път за Тел Авив в съзнанието на Симон непрекъснато изникваше сцената на убийството на Оскар Ландер. Защо не бе успял да го предусети и предотврати, след като толкова добре владееше изкуството да отклонява вниманието? Убийците бяха съчетали падането на стъклото с жестокото нападение. Необходима бе невиждана сила, за да се прободе тялото на жертвата от край до край.

А той дори не бе видял лицето на извършителя.

Убийците бяха отстранили един неудобен учен и бяха превърнали сина на Пол Ланж в заподозрян. С един куршум удариха два заека. Какво коварство!

Изчезвайки от местопрестъплението, Симон не се ли бе самообвинил, но в замяна си бе запазил възможността да открие Маркус. Той бе тичал до гарата. Пристигна в Берлин с влак. Веднага се обади на Саба. Без да му задава никакви въпроси, тя му каза да я чака в Берлин. Оттам двамата щяха да излетят за Израел. Израел бе най-сигурното и най-подходящото място да продължат издирванията си. Когато я видя в салона на берлинското летище, Симон повярва във вълшебната си дарба. Той бе в състояние да извика Саба, когато имаше най-голяма нужда от нея.

„Повече няма да ти организирам срещи с хора“, пошегува се тя, като имаше предвид сър Колдуел и Оскар Ландер.

Преследваният от назареите и нацислямистите Симон се питаше кога ли ще дойде неговият ред.

- Ще издържиш ли? - загрижено попита Саба, когато най-сетне се качиха в самолета.

- Нямам друг избор. Налага се да продължа напред, за да не потъна. Няма смисъл да окайвам съдбата си.

- Всичко ще се изясни.

- Какво те кара да мислиш така?

- Помисли колко неща откри за една седмица. Ако продължаваш в същия дух, скоро ще откриеш тайната на произхода си.

- Не ми се подигравай!

- Щях ли да съм до теб в самолета, ако не бях убедена?

- Хората около мен умират. Маркус навярно също не е между живите.

- Избиват семейството ти и всички, които са били във връзка с него, за да попречат на истината да излезе наяве. Твой ред е да сложиш край на черната серия, Симон.

- Но как? Дори да открием убийците, какво ще се промени?

- Не ти ли се струва, че залогът е много по-голям?

Той разгърна томчето с евангелията, което бе принадлежало на баща му. Опитваше се да възстанови върху какво е работил Пол, като правеше връзки между неговите ръкописни бележки. В полетата неизменно се появяваха четири ключови думи: „секта“, „Симон“, „Сирия“ и „Курайш“.

Саба го остави да гради хипотези и се задълбочи в документите на ЮНЕСКО, които бе взела със себе си. Интересуваше се от подписването на резолюция, която да позволи създаването на Институт за опазване на архитектурното наследство на Стария град в Йерусалим, финансиран от Европейската комисия, и бе убедила началниците си, че проектът изисква тя спешно да замине за Израел.

- „Моето царство не е от тоя свят“ - неочаквано подхвърли Симон.

Саба се обърна към него с въпросително повдигнати вежди.

- Иисус казва това в Евангелието на Йоан. Баща ми е подчертал този текст.

- И какъв е твоят извод? - поде Саба.

- Иисус никога не е бил изразител на доктрина, която изисква власт, разделяща света на добри и лоши. Той проповядва духовност, революция вътре в нашите души. Съгласна ли си?

- Съгласна съм.

- Назареите обаче, макар да твърдели, че са последователи на Иисус, се стремели да установят Божието царство на земята! Какво се е случило междувременно, та доктрината на учителя да започне да се отличава от доктрината на учениците?

- Ами няколко събития, които са променили възгледите им, като убийството на Яков, войната срещу римляните, изгнанието в Сирия, разрушението на Храма, потушаването на въстанието, предвождано от Симон бар Кохба, неуспешните им опити да си възвърнат земята на Давид. Всичко това може да е довело до радикализирането на част от назареите - поясни Саба.

- И до подготовката им за реванш - добави Симон.

- Добре, но кога е станало това?

- През VII век, да речем. По онова време арамейските и арабските племена били смазани от персийската и византийската империя. С помощта на богослужебни книги с текстове от евангелията назареите успели да ги убедят да се обединят, за да си отвоюват Йерусалим. През 630 година Мохамед и курайшитите от Сирия застанали начело на обединените племена. Начинанието им се провалило, но през 638 година първият халиф успял да превземе Йерусалим, като по този начин лишил назареите от победата и превърнал в Коран богослужебните книги, допринесли за обединението на племената.