Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Ако тръгнете на лов за гризли, ще заминете за Северна Америка, а не за Африка.

- Вярвате ли, че връзките между ислямските активисти и наследниците на нацизма са все така тесни?

- „Днес слънцето на Аллах грее над Запада“.

- Моля?

- Това е заглавието на бестселъра, написан от една германска историчка, специалистка по исляма.

Симон призна, че не е чувал за него.

- Това е пропагандна книга, която смесва арабската култура с мюсюлманската религия. Авторката приписва на исляма научните открития на арабската цивилизация и го възхвалява върху цели четиристотин страници.

- Как се казва тя?

- Зигрид Хунке. През 1941 година защитава докторската си дисертация в Берлин под ръководството на Лудвиг-Фердинанд Клаус, един от водещите теоретици на расовото превъзходство на арийците. По време на войната Хунке става член на нацистката партия. Приятелка е на Химлер и споделя неговите възгледи. До смъртта си през 1999 година тя продължава да твърди, че Европа трябва да се освободи от християнството, за да се умиротвори.

Оскар Ландер се огледа за пореден път и заговори още по-тихо:

- В наши дни конфликтът вече не е между участници в съпротивата и бивши нацисти, а между учени и мюфтии. Учените успяха да докажат, че източникът на Корана е езикът сириак и че той е заимствал текстовете на християнските религиозни химни. Но тази теза е неприемлива за мюфтиите.

Оскар Ландер хвърли поглед през рамото на Симон.

- Сигурен ли сте, че не са ви проследили?

- Право да ви кажа, от една седмица насам имам чувството, че някой непрекъснато е зад гърба ми.

- Не е трябвало да търсите среща с мен. Луксенберг се крие под псевдоним, а аз - не.

- Два пъти ме нападнаха скинари. Вторият път беше вчера, близо до Corpus Coranicum. Оттогава много внимавам.

- Corpus Coranicum? Там, където се съхраняват микрофилмите на Готхелф Бергщресер!

- Баща ми е бил във връзка с някого в Академията на науките. С някой си господин X. Говори ли ви нещо?

- Не, познавам единствено Ангелика Нойвирт. Тя получи изключителното право да изследва снимките на Бергщресер със задачата да направи първо официално издание на Корана през 2025 година!

- Цял век на разположение, за да се разтълкуват едни снимки? - възкликна Симон.

- Нищо не очаквам от изводите на Нойвирт - въздъхна Ландер.

- Дългата ръка на Corpus Coranicum стигна ли и до вас? - попита Симон.

- Атаката бе медийна. Ангелика Нойвирт нападна моите трудове и трудовете на Луксенберг в „Journal of Islamic Studies“, списание, финансирано от Саудитска Арабия. Нашият прочит на ислямския рай смущава онези, които изпращат джихадистите на смърт.

- Маркус не ми е споменавал нищо от това, което ми разказахте.

- Навярно се е опитвал да ви предпази.

- Какво още трябва да знам?

- Да бъдете внимателен.

- Връзката ви с Маркус единствено до уроци по история ли се свеждаше?

- Млади човече, ислямът процъфтява не само върху благодатната почва на отстъпчивостта на управляващите и бедността на народите, а най-вече върху невежеството. Налага се да промените начина си на мислене, за да се ориентирате по-добре. Маркус ме потърси именно за това. Но начинът на мислене не се променя за две минути, като в телевизионно студио.

- Дайте ми някаква насока.

- Мога единствено да ви предам научната истина. Маркус ще ви даде останалите отговори.

- Имате ли представа къде е той?

- Не. Трябва да тръгвам.

- Последен въпрос: Маркус говорил ли ви е за мен?

- Веднъж ми каза, че синът на негов приятел ще донесе истината със себе си. Мисля, че говореше за вас.

- Това ли е всичко?

- Спомням се една подробност. Маркус беше убеден, че синът на неговия приятел...

Думите на Оскар Ландер бяха прекъснати от глух шум и викове. Едно стъклено пано се бе отделило от опората си и за малко не нарани жена с дете. Ландер, който се бе вкаменил, се наклони напред с изражение на почуда, после бавно се преви одве и започна да се свлича. В последния момент Симон успя да го задържи, без да е необходимо да се пита какво се бе случило.

Дълъг нож бе забит в гърба на Ландер. Острието го пронизваше от край до край. То бе проболо сърцето му и кръвта пръскаше краката им.

Настъпи паника, чуха се още викове.

Симон положи на земята бездиханния Оскар Ландер и отдели три секунди време, за да вземе тежкото решение: да дочака полицията или да избяга.

И в двата случая щеше да бъде обвинен.

Във втория случай щеше да остане на свобода.

Когато полицията пристигна, него вече го нямаше.