Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Представи си, че той пусне клипа в интернет?

- Какво мислиш, че ще видят хората? Един пияница, който се блъска в стената.

- Докато не вярваш в нищо и се съмняваш във всичко, доникъде няма да стигнеш.

- Вярвам в обичта на Пол и Амина към мен. Те никога не биха ми навредили. Щом са пожелали да ми завещаят нещо, то е било за мое добро.

- Тогава стигни до края на онова, което смяташ за добро.

Симон замълча и се наслади на ориенталската й изтънченост в сребристата светлина на израелската нощ. Светлината искреше върху тъмните й коси, озаряваше скулите и очите й, които блестяха като звезди. Симон не можеше да се въздържа повече, дори не успяваше да контролира дъха си. Някаква тайнствена сила, извираща от дълбините на измъчената му душа, го привлече към Саба. Доближи лицето си до нейното, докато ръцете му отмаляваха, а мозъкът му пламтеше. Целуна младата жена толкова страстно, че тя не можа да реагира и залитна назад върху тревата. Щом усети езика й в устата си, Симон изпадна в екстаз. Облада го неутолимо желание за любов. Понесен във вихъра на чувствата си, той легна върху Саба, прегърна я и целувката им продължи безкрайно.

Когато се отделиха един от друг, устните им горяха.

Не смееха да се погледнат в очите.

Нито да си проговорят.

Саба първа наруши неловкото мълчание.

- Силните усещания за днес ми стигат - каза тя, докато се надигаше. - Късно е вече. Да се прибираме.

Вървяха към хотела, като избягваха да говорят на сериозни теми и най-вече да се докосват от страх да не би страстното желание да ги обземе отново.

Във фоайето Саба първа слезе на земята.

- Какво ще правиш утре? - попита тя.

- Още не съм решил.

- Не се влияй от едно мимолетно влечение.

- Мимолетно влечение ли?

- Недей да усложняваш нещата, Симон. Вече ти казах каква е моята цел в живота. И двамата знаем каква е твоята.

- Ако отвориш очите за вярата си, ще видиш, че ти усложняваш нещата.

- Не става въпрос за мен. Аз не съм истината, към която се стремиш.

- Напротив.

- Какво говориш?

- За пръв път изпитвам толкова силно чувство.

- Никога ли не си се влюбвал?

- Два пъти, в две жени, които не съществуват.

- Как така? Кои са те?

- Джил Макбейн и Алиша Хюберман.

Имената не говореха нищо на Саба.

- Когато бях малък, майка ми често ме водеше на кино. Никога няма да забравя два от филмите, които гледахме: „Имало едно време на Запад“ и „Небезизвестните“. Моментално се влюбих в актрисите Клаудия Кардинале и Ингрид Бергман. Първата играеше ролята на Джил Макбейн, а втората - на Алиша Хюберман.

- Колко високо си вдигнал летвата!

- Също като теб!

Стигнаха пред вратата на стаята на Саба.

- Не се отказвай от натрапената ти мисия - посъветва го тя. - Намери Маркус и убийците на родителите си и извести на света невероятната истина, ако такава е Божията воля. Лека нощ, Симон!

- Остани още съвсем малко.

- Нали ти казах, че мразя думата „малко“, особено ако е придружена от „съвсем“.

Саба се прибра в стаята си все още разрошена от прегръдките им и с усмивка, която Симон не успя да разтълкува.

На сутринта се събуди с натежала глава, сякаш предната вечер беше препил. Не спа добре, защото го терзаеха всевъзможни въпроси, а присъствието на Саба в съседната стая го влудяваше.

Избръсна се и почука на вратата на младата жена. Никой не му отвори и той слезе на рецепцията, където го уведомиха, че преди двайсет минути тя е върнала ключовете и е напуснала хотела. Не бе оставила съобщение.

Симон се втурна навън и спря едно такси.

- Към летището! - нареди той.

Шофьорът тутакси потегли, вдъхновен от пачката шекели, която клиентът му подаде. Мерцедесът, който тръгна с мръсна газ след тях, едва не връхлетя върху един пешеходец.

Благодарение на таксиджията, Симон взе разстоянието от Йерусалим до Тел Авив за два пъти по-кратко време, отколкото на идване, без да забележи, че е следен. Изскочи от таксито, провря се през тълпата на аерогарата, оглеждайки се за Саба, защото бе убеден, че тя е решила да се върне преждевременно в Париж.

Видя я на опашката за чекиране на компанията Ер Франс. Извика я по име. Всички лица се обърнаха към него. Той стигна до нея и я хвана за раменете.

- Какво правиш?

- Преча на издирванията ти.

- Пречиш ми, като си тръгваш.

- Грешиш, Симон.

- Когато грешиш, обикновено имаш право.

- Ако разсъждаваш по този начин, до никъде няма да стигнеш.

Възрастната двойка зад тях следеше с жив интерес разгорещения им разговор.