Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Какво? Това ли е отговорът на въпроса ми?

- Това е най-доброто решение.

- Няма да избягаш от проблема си, като се разделиш с човека, който ти отваря очите.

- Благодаря ти за всичко, което направи за мен. Съжалявам единствено че те спрях да вземеш самолета.

- Ако правилно разбирам, вече нямаме обща работа.

Саба стана от масата. Симон, без да помръдне и без да продума, я гледаше как напуска ресторанта. Поръча си пиене, за да удави в него настоящето и да се съсредоточи върху единствената си цел: да открие Маркус и веднъж завинаги да приключи с тази история.

Изведнъж разбрах, че през всички изминали години съм търсил вътрешното усамотение, за да бъда в състояние да приема невероятната истина. Подготвял съм се за нея, без да го съзнавам.

Симон пристигна в Кипър със самолет и отплава за Бейрут с кораб от Ларнака. Морето бе спокойно като езеро и корабът го отведе под ливанското слънце, огрявало безброй конфликти, войни, обсади, блокади, нашествия и атентати.

Беше сам.

С всички фантоми, които го преследваха.

За да ги заблуди, Симон прилагаше техниката на изчезване в градска среда. Вървеше по оживени улици, смесваше се с пътуващите в градския транспорт, качваше се и слизаше миг, преди вратите да се затворят, влизаше от главния вход на ресторантите и излизаше през кухните, плащаше сметките си в брой, никога не избираше прекия път, тръгваше обратно, често сменяше дрехите си, движеше се в ритъма на тълпата, изскачаше внезапно на пешеходна пътека, качваше се в автобус или в такси и слизаше малко по-нататък, използваше диверсионни средства, като палеше кофи за боклук или предизвикваше улични инциденти, които пораждаха паника и прикриваха бягството му.

На границата показа ливанския си паспорт, в който нямаше и следа от престоя му в Израел, защото той бе несъвместим с предстоящия му престой в Ливан. Надяваше се, че описанието на заподозрян номер едно за убийството на Оскар Ландер в Берлин не е стигнало до тук. За по-голяма сигурност подстрига косата си и си пусна брада. Граничният служител му върна паспорта, след като се увери, че мъжът пред него е същият човек от снимката за самоличност.

Симон взе такси и се отправи към центъра на града, историческата сърцевина на Бейрут. Шофьорът го остави на площад „Етоал“. Симон се разходи из квартала на своето детство, който не бе успял да посети по време на погребението на родителите си. Спомените му прииждаха, докато непрекъснато се оглеждаше. Неговото минало бе свързано с исторически събития. Родителите му, Анри и Лейла, бяха убити през 1983-а, годината на атентатите на Хизбула срещу френските и американските казарми, в които загинаха повече от триста души. Той бе напуснал Ливан в края на войната през 1990 година. Тогава бе деветгодишен.

Минаваше покрай църкви и джамии, които бяха изникнали като гъби върху парчето земя между Изтока и Запада, и се чувстваше едновременно у дома и в чужбина. Причината за странното му усещане бе самият Бейрут. Той не беше същият. На мястото на пазарите се бяха появили луксозни бутици, навсякъде светеха неоновите реклами на световните търговски марки. Издигаха се модерни високи сгради. Ливанската столица бе същинска строителна площадка, защото навсякъде стърчаха подемни кранове. По задръстените улици се движеше космополитна тълпа. Благоденствието на Бейрут напомняше Ривиерата.

Симон се отби в патриаршията на Сириакската католическа църква, но там никой от свещениците не потвърди, че познава Маркус. Дали отец Клеман не бе излъгал? Или Саба се бе отнесла прекалено грубо с него? Симон си припомни афоризма, че е по-добре да се обърнеш към Бога вместо към неговите светии, и нахълта в кабинета на патриарха Игнатий Йосиф III. Възрастният човек беше разтворил някаква енциклопедия. Вдигна глава и погледна Симон, който се мъчеше да се освободи от хватката на протосингела. Патриархът даде знак на отеца да се оттегли и покани Симон да се доближи до бюрото му. Симон се извини за непротоколното си нахлуване и отиде право към целта:

- Къде се крие Маркус Кершнер?

- Защо трябва да отговоря на въпроса ви?

Симон прогони от ума си картината, в която Саба стискаше гениталиите на отец Клеман, и възприе друга тактика. Да каже истината.

- Маркус е в опасност. Заплашва го месианска секта, която твърди, че Месията се е завърнал, за да оглави армията й.

- Известни са ми теориите на Маркус върху християнските корени на Корана, основополагащата роля на Сирия и завръщането Месията, очакван от някаква тайнствена секта с хилядолетна история...