Филипп Ле Руа - Портата на месията

Шум от дигитално устройство накара Симон да се обърне и да забележи полускритият зад колоните мъж. Мъжът бързо прибра мобилния си телефон и се отдалечи. Симон приседна, за да обмисли положението. Трябваше ли да изчака идването на епископа? Минаха още няколко минути, преди да реши да си тръгне. Старата жена седеше все така неподвижно на стола си. Преди Симон да я попита каквото и да било, тя започна да му разказва подробности за атентата.

- Представяте ли си, бомбата съдържаше два килограма тротил - заяви тя.

- Имаше ли жертви?

- Да не би да сте журналист?

- Не съм.

- А таен агент?

- Не, защо, много ли се навъртат наоколо?

- Е, те не оставят визитките си, но след атентата оттук постоянно минават мъже в костюми и униформи. Експлозията отнесе вратата на църквата. Паркираните отпред коли и пейките вътре бяха унищожени. Но жертви нямаше. Господ опази своите от дявола.

- Кой дявол извърши това?

- Никой не пое отговорността, но аз си имам мнение.

- Какво е то?

- Сунит ли сте?

- Не съм, съжалявам.

- Не бива да съжалявате. Атентатът е дело на сунитите. Но монсеньор Сафар не се бои от никого, освен от Бога. Всяка неделя той отслужва тук литургия.

- Къде мога да го намеря?

- Вие от енориашите ли сте?

- Не съм.

- Монсеньор Сафар слиза в Захла само за литургията. След атентата живее в манастира.

- В кой манастир?

Старицата посочи с изкривената си от артрит ръка планината Санине.

- Обяснете ми по-точно.

- Сигурен ли сте, че не му желаете злото?

- Нима ви приличам на сунит?

- Тръгнете по пътя за Баалбек и ще стигнете до манастира. Внимавайте, защото районът е опасен за чужденците.

- В какъв смисъл опасен?

- Колоездач ли сте?

- Не, защо?

- Преди три седмици седем естонски колоездачи бяха отвлечени от въоръжени мъже. Естонец ли сте?

- Нито съм естонец, нито колоездач.

- Бог да ви пази.

- Какво е станало с естонците?

- Отвлекли са ги някъде в долината, сега се опитват да ги освободят.

- Сунити ли са ги отвлекли?

- Захла е християнски град, младежо. Това не се харесва на фундаменталистите. Който и да сте, съветвам ви да се оглеждате и да се молите.

Симон благодари на словоохотливата старица, стигна до главния път и вдигна ръка, за да вземе кола на стоп. Беше убеден, че е заблудил преследвачите си, и през ум не му мина да се огледа.

Половин час по-късно до него спря пикап.

На волана седеше съмнителен тип.

Шофьорът се казваше Мика, „като певеца“, както сам обяви. Занимаваше се със земеделие и пушеше марихуана, докато държеше волана с коляно. Хлътналите очи и разширените зеници му придаваха съмнителния вид, който порази Симон, настанил се на седалката до него. Ароматен облак бе изпълнил кабината, в която и без друго кънтеше техномузика с арабски мотиви. Хабиби.

- Ливанска музика ли слушате? - попита Симон, колкото да държи шофьора буден.

- Групата е немска, брато. Всъщност едната от певиците е германка, другата май е алжирка. Да ти кажа, на драго сърце бих ги взел на стоп.

Симон смъкна стъклото, за да проветри кабината. Мика му подаде лошо свитата си цигара. Симон отказа и се съсредоточи върху пътя, сякаш това щеше да помогне да избегнат евентуална злополука.

- Какво те води насам, брато? Хашиш ли търсиш?

- Не, манастир.

- Тук има колкото искаш хашиш и манастири.

- Знаеш ли къде е най-близкият манастир?

- Хабиби!

Мика се опиваше от музиката.

- Означава „Обичам те!“. Може да ти потрябва, брато.

Шофьорът го погледна и му намигна, при което Симон изтръпна, защото колата се отклони от пътя. Симон сграбчи волана.

- Мога да ти кажа къде са нивите с канабис, но манастирите...

- Нивите с канабис ли?

- Хабиби ! Канабисът е нещо типично за този край, брато. Също като религията и червеното вино.

Той дръпна от цигарата си и се вторачи в асфалта, сякаш едва сега си даваше сметка, че шофира.

- Наблизо има една общност, която живее доста уединено. Тя изнася проповеди.

- Какви по-точно?

- За края на света, за завръщането на Месията и други щуротии.

- Можете ли да ме оставите там?

- Не е близо до пътя. Ще трябва доста да повървиш.

След няколко километра Мика спря до една пътека.

Посочи с цигарата си през страничното стъкло.

- Давай направо. Минаваш покрай козите и скалите и стигаш до една врата. Там е. Късмет, брато.

- Благодаря за возенето.

- Ако видиш Месията, поздрави го от мен.