Филипп Ле Руа - Портата на месията

- В Париж срещнах един човек - сподели Симон, - който спомена за тези доказателства...

- Кой беше той? - прекъсна го Сафар.

- Не се представи. Само ме увери, че винаги ще ми пази гърба от онези, които ще се опитат да ми попречат да ги събера.

- Тук ли е сега?

- Вярвам, че дойдох без опашка.

- Най-опасно става, когато човек вярва в това.

- Колко на брой са доказателствата? - пожела да узнае Симон.

- Според Маркус са пет. Първото от тях са надписите в Купола на скалата. Там Коранът е записан върху камък, преди да бъде записан върху хартия. Това е най-красноречивото доказателство, че Коранът е дело на християни.

- Предполагам, че древната карта на Сирия е второто доказателство - додаде Симон.

- Точно така.

- Кои са останалите доказателства?

- Готов ли сте да научите истината?

- Баща ми е смятал, че съм готов. Той ми бе завещал резултатите от своите търсения, но някой ги открадна, преди да стигна до тях.

- Още малко вино?

Симон прие.

- За да разберете кое е третото доказателство, трябва да се върнем към началото. Тогава Коранът бил най-обикновена богослужебна книга, която назареите използвали, за да покръстят арабите.

- Това и аз го научих.

- В превод от сириак „Коран“ означава „богослужебна книга“. Това ще рече сборник текстове от вече съществуващи свещени книги, пригодени за четене по време на литургия. Някои от сурите го потвърждават.

Епископът се надигна и взе Корана, който седеше на видно място в библиотеката му. Отвори го на дванайсета сура и посочи с пръст втория ред:

Ние го низпослахме -

Коран на арабски, за да проумеете!

Епископът вдигна поглед към охранителката прислужница, която нареди пред тях различни мезета. Отчупи парче безквасен хляб и продължи с пълна уста:

- Щом са я нарекли „богослужебна книга“, тя наистина е била такава, защото е съдържала откъси от текстове от Стария и Новия завет, които са били използвани по време на литургиите. Разбирате ли колко е важно това?

- Разбирам, че Коранът не се е появил като внезапно откровение.

- Въпросната богослужебна книга не е замествала Библията, нито е била нейна алтернатива, тя чисто и просто е била разбираема версия, предназначена за някогашните араби.

- Назареите се опитвали да покръстят арабите, за да могат с тяхна помощ да си възвърнат Йерусалим. Нищо ново не ми казвате.

- Не бързайте, нека довърша. Рядко ми се случва да разкажа истинската история на света.

- Слушам ви... стига вашата история да ме доведе до Маркус.

- Назареите били стратези, а не прозелити. Те знаели, че без помощта на арабите никога няма да превземат Йерусалим. А още по-малко да го задържат, за да подготвят завръщането на Месията и настъпването на месианската ера, която толкова очаквали. Съюзили се с арабите в името на потомците на Исмаил и им обещали световна власт. Вземете си мезе.

Симон си взе, без да продума. В края на краищата можеше да прояви известно търпение.

- През 629 година войските на назареите и арабите били разбити, след което се оттеглили в Ясриб и се обединили около Корана. През 638-а, четири години след смъртта на Мохамед, халифът Омар успял да превземе Йерусалим. Разрушил всичко на Храмовия площад и издигнал дървен „куб“ на мястото, където някога бил храмът на Соломон. Халифът си присвоил доктрината на назареите, официално я превърнал в ислям и заличил всички назарейски следи с изключение на надписите в Купола на скалата.

- Излиза, че от самото начало авторите на Корана са използвали съществуващите религиозни текстове за политически цели.

- И най-вече за военна стратегия! - добави Сафар. - Представете си „Изкуството на войната“ като основополагащ текст на една религия. С тази разлика, че Коранът не е създаден от Сун Дзъ, а от Уарака.

- От братовчеда на първата жена на Мохамед?

- Някои историци смятат, че е братовчед на самия Мохамед. Или пък и на двамата, което е било напълно възможно. Преди появата на исляма, Уарака от арабското племе на корайшите се покръстил в юдео-назарейството и станал юдео-назарейски свещеник! Благодарение на него връзките между двата народа се заздравили.

- Казвате, че Уарака е авторът на Корана?

- Видяхте ли, че научихте нещо ново! - радостно възкликна епископът.

Симон слушаше внимателно.

- Ролята на Уарака била толкова значима, че името му не би могло да се заличи в официалната история.

- Неговото име ли е третото доказателство?

- Обикновено смъртта на автора слага край на неговото творчество. Истината е, че смъртта на Уарака съвпада със завършването на Корана.