Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Да не би да намеквате, че е убиец?

- Във всеки случай би могъл да стане.

- Къде е той? - отново настоя Симон.

- А вие кой сте всъщност? - поиска да узнае епископът.

- Защо ме питате?

- Защото Маркус е заснел именно вас да преминавате през Портата на Месията.

- Нима и вие ме смятате за Месия?

- Нямам право на мнение.

На Симон му дотегна от всичко това. Той скочи и се насочи към изхода.

- Почакайте! - обърна се към него епископът. - Казаха ми, че в края на пътя е спрял червен мерцедес. На ваше място бих тръгнал в обратна посока. Ще ви придружа.

Епископът огледа Симон от глава до пети.

- Трябва да се преоблечете. С тези дрехи ще ви забележат отдалече.

Епископът помоли прислужницата да намери за госта дрехи, с които да не се отличава от околните. Тя му донесе чифт сандали, шорти и ленена туника.

Симон се преоблече, а прислужницата грабна дрехите, с които бе дошъл.

- Правете с тях каквото искате - въздъхна Симон.

- Не бива да забравяте, че животът ви е на кантар - отбеляза Сафар.

И му подаде една куфия.

- Като бонус - рече му той.

- Куфията много му отива - вметна жената.

- Хайде, да не губим време - поде духовникът. - Да тръгваме.

Симон грабна сака си и последва домакина, който излезе през една врата в дъното. Прекосиха задния двор и засята с цвекло нива, сетне в продължение на двайсетина минути вървяха на изток между лозята.

- Не зная къде е Маркус - сподели епископът.

Той спря под една фурма, растяща край пасище, и бръкна в джоба си. Извади оттам компас и го подаде на Симон.

- Ако вървите на изток, може и да го срещнете. Той пръв ще ви види и ще се появи само ако пожелае. Припомням ви, че Маркус е беглец. Компасът е единственият начин да влезете в контакт с него.

- А ако не срещна никого?

- Ще се озовете в Сирия.

- Каква прекрасна перспектива! - въздъхна Симон.

- Не зная какви са взаимоотношенията ви, но само Маркус може да ви каже какво точно се е случило при Портата на Месията. Желая ви късмет, Симон.

Юстинос Булос Сафар се обърна и изчезна между едрите гроздове.

Симон вървя повече от час. Срещна стада овце и кози, наглеждани от двама овчари, мъж на теглена от магаре каручка, после хлапе, което тичаше подир куче. В сравнение с Бейрут, ливанската провинция изглеждаше мирна и кротка, потънала в безвремието накрай света.

Слънцето се спускаше зад хълмовете. Симон отново погледна компаса, за да се увери, че върви на изток. Вдигна глава и забеляза движение в близката ливада. По навик направи крачка встрани и се прикри зад едно дърво. Някакво животно изскочи от високата трева и се втурна към него. В последния момент го заобиколи и се отърка о краката на мъжа, застанал зад гърба му. Прегърбеният мъж се подпираше на бастун, а лицето му бе скрито зад гъста брада и огромен тюрбан.

- Изплашихте ме! - възкликна Симон.

Мъжът се разсмя. Дясната му ръка беше покрита с белези от изгаряния.

- Маркус, ти ли си? - удиви се Симон, който още не можеше да повярва на очите си.

- Е, все пак ме позна! - рече доволно мъжът и изправи гърба си.

Завъртя бастуна си, сякаш бе жезъл на мажоретка, и свали куфията си. Симон бе изумен.

- Не можеш да ме познаеш, когато съм с тюрбан и бастун, така ли?

Сетне се хвърли към Симон и го прегърна.

Симон не знаеше какво да попита най-напред, защото Маркус го изпревари:

- Юстинос ли ти каза къде да ме намериш?

- Да, но...

- Следователно ти има доверие. А това е добре.

- Какво се случи, Маркус?

- Кога? Къде? В Сирия през VII век ли?

- Не, преди две седмици в Йерусалим.

- Ти беше мъртво пиян.

- А пък ти изчезна без предупреждение, апартаментът ти бе обран и...

Симон не довърши. Бе дочул шум.

- Не се тревожи - рече му Маркус. - Войниците, брадатите и правителствените агенти рядко се мяркат насам.

Кучето, което се въртеше около тях, започна да лае.

- От самото начало знаех, че не си като другите - отсече Маркус.

- За какво говориш? За какво начало?

- Още не бе навършил две годинки, а ходеше, говореше и общуваше с животните. Винаги отгатваше в коя ръка държа бонбона.

- Как знаеш всичко това?

- Гледах те на видеозаписа, Симон. Ти премина през Портата на Месията.

- Шъът!

Симон застана нащрек и се опита да разбере от коя страна се чуваше пукането на съчки, което идваше все по-близо.

- Няма никой - отново го успокои Маркус. - Само кози и овце.

И сякаш за да му докаже правотата си, той разпери ръце, завъртя се и извика: „Тук ни вижда само Господ“.