Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Защо краят на текста е с главни букви? - поинтересува се той.

P. S. The Chaldean can` Т FAIL

- Навярно, за да наблегне върху факта, че Халдееца не може да се провали.

- Краят на изречението напомня името на едно село.

- Tfail име на село ли е?

- Да, намира се право пред нас. Но не е достъпно с кола. С кола до него можете да стигнете единствено през Сирия.

Оказа се, че Тфейл бе идеалното скривалище, ако някой ви издирваше в Ливан.

Симон се опита да промени позицията си на седлото, джелабата се бе вдигнала до бедрата му, а задните части го боляха. Конят му залитна. Симон се вкопчи в него, за да не падне.

Хълмистият пустинен пейзаж танцуваше пред очите му.

Зафер го бе завел при един фермер, който се бе съгласил да го отведе до Тфейл на кон. Водачът му се казваше Жозеф и яздеше пред него. Той бе избрал най-трудния, но най-краткия път. Слънцето се спускаше над Сирия, която се простираше пред тях.

- Пристигнахме - обяви Жозеф.

Бяха спрели на възвишението, от което се виждаше ширналата се равнина с малките бели разпръснати кубове - къщите на селото.

- Това е Тфейл - съобщи Жозеф. - Има осемстотин жители. И един-единствен път, който води към Сирия. Но ние сме все още в Ливан. Сигурен ли сте, че точно тук искате да отидете?

Симон кимна и насочи коня по нанадолнището.

В центъра на селото слязоха от конете. Фермерът ги завърза за една барака, която приличаше на декор на бар от уестърн.

- Не можем да останем дълго тук - предупреди той.

Искаше да потегли обратно за Хам, преди да се е стъмнило.

Жозеф разпита мъжа, който сервираше чай на двама клиенти, и каза на Симон:

- Трябва да попитаме старицата.

- Коя е старицата?

- Една жена, която живее в Тфейл от деветдесет и шест години.

Жозеф пресече улицата и пое по обрасла с бурени пътека. Пътьом броеше къщите и се спря пред шестата. На прага ги посрещна прегърбена старица с черна шамия. Жозеф помоли Симон да изчака навън.

Банда парцаливи дечурлига тутакси го наобиколи. Симон взе едно камъче и го хвърли във въздуха. Когато го улови и разтвори дланта си, в ръката му имаше химикалка, която той подаде на най-малкото дете. Най-голямото не повярва и поиска Симон да направи друг номер. Симон извади монета от носа на момчето и му каза да я скрие в една от ръцете си. Всеки път отгатваше дали монетата е в лявата или в дясната ръка на хлапака.

- Как го правиш? - попита възхитеното момче.

- Трябва да внимаваш, да наблюдаваш погледа на другия, положението на ръцете му, начина, по който се държи, думите, които произнася. Когато използваш очите и ушите си, отгатваш много неща.

Жозеф излезе от къщата на старицата и разгони децата.

- Преди осем години, след като американците нахлули в страната му, в селото пристигнал един иракчанин. Оттогава живее тук. Къщата му е извън селото. Можем да отидем, ако искате.

Иракчанинът живееше в бяла къща със заден двор, зеленчукова и овощна градина. Тфейл бе толкова изолиран от света, че се налагаше обитателите му сами да се грижат за прехраната си.

Мъж с тъмни очила и бейзболна шапка ги посрещна с насочен автоматичен пистолет.

- Оставям ви - побърза да се измъкне Жозеф. - Ще ви чакам в бара.

Симон се приближи към мъжа с разперени ръце.

- Осама ли се казвате?

- Какво искате?

- Казвам се Симон и съм приятел на Маркус, Халдееца.

Той протегна Корана, отворен на страницата с посвещението. Продължителното мълчание отсреща доказваше, че е на прав път.

- Е, и? - проговори най-накрая мъжът.

- Маркус умря пред очите ми.

Невъзможно бе да се види реакцията на мъжа, скрита зад огромните черни очила.

- Какво ме засяга това? - ядосано отвърна той след ново продължително мълчание.

- Написали сте, че Халдееца не може да се провали. Но сгрешихте.

Мъжът покани Симон в тъмен коридор, който водеше към вътрешен двор, където растеше портокалово дърво. Той претърси посетителя и провери сака му за оръжие и експлозиви. След като не откри нищо, предложи на госта си чай и изчезна в кухнята.

След малко се върна с чайник, две чаши и едно предложение.

- Няма да е зле да разкажем един на друг за себе си.

Симон описа накратко своите перипетии от изчезването на Маркус до убийството му. След което отстъпи думата на своя домакин, който свали черните си очила и показа въгленовочерните си очи. Казваше се Осама ал-Шауи. Беше бивш офицер от тайните служби на Саддам Хюсеин и бе избягал най-напред в Сирия, а след това се бе скрил в този ливански анклав. С Маркус се бе запознал през 2003 година в Сирия, където Маркус изследвал произхода на Корана. Халдееца, както го наричали понякога навремето, бил открил, че не всички християнски богослужебни книги на назареите, вдъхновили халифа Отман да напише Корана, са били унищожени. Съществували един или два Codex Coranicum, създадени преди Мохамед.