Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Коран преди Корана - обясни Осама.

Всъщност той употреби думите на Юстинос Сафар.

- Коранът е рожба на политическата стратегия на юдео-назареите, а сетне - на арабите... - добави Осама.

- Монсеньор Сафар вече ми разясни това - прекъсна го Симон.

- А каза ли ви, че Саддам Хюсеин се опита да се домогне до Codex Coranicum?

Истината била, че иракските тайни служби успели да се сдобият с един първоначален Коран, чрез който Ирак можел да упражнява натиск върху Мека. След като нападнал Кувейт и по този начин ограничил влиянието на Саудитска Арабия, Саддам се готвел да стане господар на Близкия изток. Ала американците унищожили мечтата му за господство, като през 2003 година нападнали Ирак и конфискували прословутия ръкопис.

- Какво са направили с него? - попита Симон, който ден след ден откриваше нови скрити исторически факти.

- Не зная. Но с въпросния Кодекс американците биха могли да поставят на колене мюсюлманския свят.

- Маркус ли откри втория Кодекс?

- Мисля, че да. Но не го задържа у себе си.

- Какво направи с него?

- Не зная.

- Как е възможно толкова компрометиращи исляма ръкописи да не са били унищожени през вековете?

- Всичко, което ми е известно, е, че назареите са ги пазили поколения наред. Според Маркус един от двата Кодекса е бил съхраняван известно време в тайната библиотека на Иван Грозни в Москва.

Двамата мъже замълчаха за момент, за да изпият чая си.

- Какво всъщност търсите? - попита Осама.

- Баща ми твърдеше, че произходът на Корана ме засяга пряко. Той ми наложи това дирене.

- Не сте единственият, който се опитва да намери съкровището.

- Кои са другите?

- Всички. Ислямистите, Ватиканът, евангелистите, руснаците, саудитските тайни служби и много други...

- Усещам ги наоколо.

- Щом още сте жив, това означава, че имат нужда от вас.

След тези не особено успокоителни думи, двамата довършиха чая си.

- Маркус скри от мен, че е работил с баща ми. Защо го е направил според вас?

- Навярно е искал да ви предпази от опасността.

- Разкажете ми нещо повече за Маркус.

- Използвах връзките си, за да му доставя фалшиви лични документи. Понякога се криеше вкъщи. Имахме достатъчно време да се опознаем и помежду ни се роди доверие. Но той никога не говореше за себе си.

- Не ви вярвам - заяви Симон.

- А защо не?

- Никой не се доверява на човек, за когото не знае нищо.

Иракчанинът направи кисела физиономия, защото си даде сметка, че събеседникът му е много проницателен.

- Маркус имал жена и дете - призна той.

- Какво е станало с тях?

- Били убити в атентат в Бейрут през 1983 година. Той оцелял, но в бъркотията го взели за загинал. Продължил живота си под нова самоличност. Само двама души били в течение на този факт: най-добрият му приятел и аз.

- Кой е най-добрият му приятел?

- Не зная името му, но от Маркус съм чувал, че е френски дипломат. По време на атентата през 1983-а бил на работа в Бейрут.

Симон побеля като платно.

- Лошо ли ви е? - разтревожи се Осама.

- Това е баща ми.

- Кой? Маркус или дипломатът?

- И двамата.

Последното парченце от пъзела осветли цялата истина. Осама настани Симон във вътрешния двор, за да остане сам със себе си и с един тефтер, който му служеше за отдушник и чиито страници запълваше с нервен почерк.

1983: ислямски терорист хвърля във въздуха ресторант в Бейрут, където вечерят моите родители, Анри и Лейла Ломбарди. Аз също съм там. На две години съм. Родителите ми загиват. Или поне всички мислят така. Истината е, че, за разлика от майка ми, баща ми оживява, но желае да го смятат за мъртъв. Дали самият той не е бил обектът на атентата? Всеки френски журналист, който изследва произхода на Корана, може да стане мишена на терористите. Анри сменя своята самоличност с намерението да продължи диренията си и така да отмъсти за смъртта на любимата си съпруга. Тъй като не може да нападне авторите на атентата, той решава да атакува всички мюсюлмани по света. Как? Като разкрие истината за произхода на Корана, която вече е започнал да изтупва от прахта. Като разклати устоите на тази сееща смърт религия. Търсенията му продължават години, защото истината е дълбоко скрита, а доказателствата са много добре пазени. За да успее да доведе битката до успешен край, баща ми се обръща към своите приятели, Пол и Амина, с молба да се грижат за мен. Моли ги също така да станат мои родители и никога да не споменават името му пред мен. Пол е дипломат. Той е в състояние да подправи моите документи. Тайно поддържа връзка с баща ми и дори до някакъв предел му помага в неговите търсения. В крайна сметка Пол изгубва надежда. Тъй като получава заплахи, той, без знанието на Анри, пише писмо завещание, което да ми помогне да стигна до сейфа, съдържащ всичко отнасящо се до мен и до произхода на Корана. Пол предава тефтерчето си на Маркус, продава книгите си и слага черта на всичко. Но вече е късно. Името му е в черния списък.