Филипп Ле Руа - Портата на месията

В продължение на десетина минути Симон вървя през каменисти пасища. Край него преминаваха стада, безгрижно водени от овчари с тюрбани. Кучетата лаеха насреща му. Той продължи по пътеката, която свършваше край някаква сграда. Това бе голяма ферма в подножието на хълма, заобиколена от лозя и кози.

Симон застана пред ръждясала метална врата и дръпна звънеца, който събуди едно куче. Жена в черна рокля повлече крак към вратата и заяви, че е попаднал на частна собственост. Изражението й бе недоверчиво, но погледът - спокоен. Странна комбинация.

- Искам да говоря с монсеньор Сафар.

- По какъв повод?

- По повод на Маркус.

- Това повод ли е?

- Това е малкото име на приятел, който е член на вашата общност - опипа почвата Симон.

- Монсеньор Сафар е зает.

- Ще изчакам да се освободи - заяви Симон.

- Нямате право да останете тук.

- Разбрах, нали е частна собственост.

- Но преди всичко е опасно.

- Опасно ли?

Тя извади автоматичен пистолет.

- Могат да ви застрелят.

Симон отстъпи назад. Беше забравил, че е в Ливан.

- Вижте, идвам отдалеч да говоря с Маркус. Знам, че той поддържа връзка с монсеньор Сафар.

- Откъде мога да знам, че сте приятел на Маркус? - възрази жената и освободи предпазителя, като държеше пистолета все така насочен към посетителя.

- Той ме снима как преминавам през Портата на Месията.

Думите му имаха поразителен ефект върху охранителката. Тя се прекръсти с дулото на оръжието си, измърмори нещо и изчезна.

След няколко минути се появи мъж в черно расо. Жълтеникавите му коси бяха късо подстригани, а върху острия му нос се мъдреха кръгли очила. Приличаше на едра морска птица, току-що извадена от петролен разлив.

- Кой сте вие? - попита мъжът.

- Приятел на Маркус.

Духовникът хвърли поглед над рамото на Симон.

- Сам ли сте?

- Вие ли сте монсеньор Сафар?

- Да не са ви проследили?

- На колко въпроса още трябва да отговоря, за да ме поканите да вляза?

Духовникът отвори вратата и поведе Симон към централната сграда на фермата. Щом влязоха вътре, поведението му и това на жената коренно се промени. Тя се превърна в послушна помощница и сложи чаши върху ниската масичка в салона.

- Какво ви води при мен? - попита духовникът и с това даде да се разбере, че тъкмо той е Юстинос Булос Сафар.

- Маркус Кершнер.

- Ще пийнете ли вино?

Симон се поколеба, но Сафар настоя.

- Първото вино е било произведено по тези места. Осем хиляди години преди Христа! Вие сте французин и това би трябвало да представлява интерес за вас.

- Кой ви каза, че съм французин?

Епископът наля вино на Симон.

- Знаете ли, че Ной станал лозар, след като бил капитан на Ноевия ковчег?

- Знам още, че пил от своето вино, напил се и танцувал гол в шатрата си.

- О, вие сте чели Битие.

- Кой ви каза, че съм французин? - отново настоя Симон.

Той не знаеше дали е типично за нравите на страната, или причината се криеше в самия него, но тук никой не чуваше въпросите му.

- В Библията обаче не е казано - додаде епископът, - че Ноевият ковчег е заседнал на планината Санине, а не на планината Арарат в Източна Турция. Гробът на патриарха се намира в покрайнините на Захла. По-точно - в джамията Керак.

- За трети път ви питам кой ви каза, че съм французин?

- Маркус.

- Кажете ми кой всъщност е Маркус? - поиска да узнае Симон.

- Той е дисидент от нашия орден.

Според епископа Маркус бил радикален сириакски свещеник. Свободен електрон, който често сменял самоличността и епархията си, защото Хизбула, ХАМАС и саудитските тайни служби били определили награда за главата му. Маркус се криел в района.

- Може и да сте го срещнали по пътя облечен като войник, шофьор на такси или овчар с палестинска куфия на главата.

- Предполагам, че Маркус не е истинското му име.

- Въпрос на елементарна дедукция.

- Какво е то?

- Не мога да ви го кажа, дори и да го знаех, заради сигурността на Маркус.

- Нима мислите, че ще тръгна да го разгласявам?

- Не, но ще го издадете, ако ви изтезават.

Симон пийна от виното, за да намали адреналина в кръвта си. Гонеше го жажда.

- Маркус каза, че е приятел на баща ми - поде той. - След това разбрах, че двамата са изследвали произхода на Корана и на Мека.

- Занимавали са се с благородна кауза.

- Заради нея баща ми бе убит, а Маркус изчезна.

- Маркус бе обсебен от християнските корени на Корана. Прекара голяма част от живота си в събиране на доказателства за това.