Филипп Ле Руа - Портата на месията

Методът на Луксенберг за проучване на Корана бе сложен, но безпогрешен. При превода обратно на сириак като по чудо изчезваха неяснотите в арабския текст. Много от кораничните редове добиваха съвсем различно значение.

Например девиците, очакващи мъчениците на джихада, се оказваха гроздове.

А задължението да се носи фередже се заменяше с покана да се сложи колан на кръста.

Авраам, Йосиф, Мария и Иисус съставляваха сърцевината на повествованието. Нещо повече, Иисус бе описан като Божието слово и очаквания Месия [22] Сури 3,45; 4,159; 4,171-172; 5,17; 5,72-75. - Б. а. . Препратките към християнството и Библията изобилстваха. Заемките от молитви и някои цитати бяха чисто плагиатство. Сам по себе си Коранът не бе нищо повече от богослужебна книга, антология на откъси от съществуващи преди него свещени книги, сборник текстове от Стария и Новия завет.

Симон разтърка зачервените си очи и се огледа да види колко е часът, но в стаята никъде нямаше електронен часовник. Още не се бе зазорило, градът спеше притихнал в тъмнината. Затвори книгата, пълна с трохи и показалци.

Задълбоченият, подробен и категорично революционен научен труд на Кристоф Луксенберг доказваше, че изворите на Корана могат да се открият в адаптираните на сириак богослужебни книги, предназначени за покръстването на населението на Арабия.

Когато Симон достигна до този извод, той установи, че не му остава много време за сън. Направо съжали, че помоли служителят на рецепцията да го събуди в 7 часа.

Унесе се трудно, въпреки сковаващата го умора. Беше едновременно въодушевен от откритията си и разтревожен, дори стресиран от предстоящото си посещение в Академията на науките. Защото номерата на кораничните редове, записани в тефтерчето на Пол, съответстваха на редовете, разглеждани от Кристоф Луксенберг. А това означаваше, че Пол е направил същото откритие, довело до гибелта му.

Симон зъзнеше до постамента на мраморната статуя на площада на Академията, в центъра на най-красивия архитектурен ансамбъл в неокласически стил в Берлин, издигнат на пресечната точка между симетрията и монументалното, но най-вече на пътя на берлинчани, които бързаха за работа. Зад гърба му се издигаше внушителната сграда на Берлинския театър. Насреща му бе Академията на науките. Сградата в стил необарок, построена в началото на XX век, Първоначално била предназначена за банка, но по-късно приютила институцията, работеща върху дългосрочни проекти. Corpus Coranicum бе един от тях.

Докато затопляше ръцете си с чаша горещо кафе, Симон наблюдаваше как върволицата служители се точи към входа на Академията: млади университетски преподаватели, възрастни професори и свежо гримирани или покрити с фереджета жени.

Симон догони една от жените с фередже и я попита:

- В Corpus Coranicum ли работите?

Тя го погледна уплашено, поклати отрицателно глава и посочи друга от пребрадените си колежки. Симон помоли колежката да го заведе при ръководителя на проекта. С недоверчиво изражение, изписано на видимата част на лицето й, жената го насочи към шефа на охраната, който разговаряше по уоки-токи. Симон му обясни, че притежава важни сведения и че трябва да ги съобщи някому. Поканиха го да почака в помещение, обзаведено с маса, няколко стола и автомат за напитки.

След няколко минути се появи мъж с любезна усмивка, губеща се в гъстата му брада.

- Какво можем да направим за вас, господин...?

- Симон Ланж. Аз мога да направя нещо за вас. Разполагам със съществена информация за изследванията ви върху Корана.

- Каква е тази информация?

- Предпочитам да говоря директно с ръководителя на проекта.

- Госпожа Нойвирт в момента е заета.

- А нейният заместник?

- Ще проверя.

Брадатият раболепно се оттегли. Симон напразно се огледа за някакъв тежък предмет. Отиде до автомата, купи кутийка кока-кола и я пусна в сака си.

Брадатият се появи петнайсет минути по-късно, но любезното му изражение беше изчезнало. До него вървеше човек от охраната.

- Господине, молим ви да напуснете сградата.

- Поради каква причина?

Охранителят го хвана здраво под мишницата. Симон нямаше сили да се съпротивлява. Остави се да го изведат под конвой през служебния вход и да го оставят на малка задънена уличка. Група скинари тутакси го наобиколи. Бяха им възложили да довършат работата.

- О, навираме си носа, където не бива! - гракна най-грозният.

Приличаше на булдог и носеше блузон с неонацистката марка „Тор Шнайдер“. Придружи думите си със силен замах, който обаче разцепи въздуха. Симон бе предугадил удара.