Филипп Ле Руа - Портата на месията

- И обратното.

- Според всичко, което прочетох, през вековете назареите непрекъснато са променяли името си - поясни той. - В Йерусалим са ги наричали „юдео-назареи“, а водачът им бил братът на Иисус. Римляните ги назовавали „християни“, а в Сирия, под ръководството на братовчед на Христос, самите те се преименували на „назареи“. През 638-а, когато завладял Йерусалим, халифът Омар се постарал да заличи всякаква следа от тяхната секта. През XIII век, в Сирия, отново започва да се говори за тях под името „нозаири“ или „нузейри“; тогава един влиятелен юрист издава фетва, призоваваща да се избият вероотстъпниците, „по-големи неверници от евреите и християните“. По-късно ги откриваме при мандеите в Ирак и Иран отново под името „назарей“.

- Ти умееш да откриваш всичко в книгите - възхити се Саба.

- Запазил съм си университетските навици.

Симон завърши изложението си:

- Много по-късно юдео-християните се появяват отново в северната част на Сирия като тайна секта, повлияна от исмаелизма: това са алауитите. Тяхната доктрина отхвърля шариата и създадените от халифите задължения на вярващите и по-точно, поклонението в Мека и посоката за молитва. Тяхната свещена книга е изначалният Коран, а не Коранът, пренаписан от халифите.

- Алауитите ли? - учуди се Саба.

Тя му обясни, че членовете на семейството ал-Асад, което управлява Сирия повече от четирийсет години, са алауити. Наложило се Хафез ал-Асад да ожени един от синовете си за дъщерята на управляващата уахабитска фамилия в Саудитска Арабия, за да получи декрет, потвърждаващ, че алауитите са мюсюлмани, тъй като сирийската конституция изисква президентът да е мюсюлманин.

- Следователно Башар ал-Асад произлиза от секта? - възкликна Симон.

- Непрекъснато се връщаме към Сирия. Там, откъдето започва всичко - потвърди Саба.

- Отговорите са в Сирия - повтори Симон.

- На твое място най-напред бих отишла в Израел и в Ливан.

- Защо?

- Ти си роден в Бейрут и твоите биологични родители са убити в атентат в този град. От друга страна, сектата на назареите е създадена в Йерусалим и именно там твоят осиновител е оставил изчезналите доказателства. Освен това Бейрут и Йерусалим са близо до Сирия. Отговорите са съсредоточени в тази част на света. Иди там, където са започнали проблемите ти.

- Портата на Месията!

- Какво?

- Моите проблеми... Те започнаха тъкмо от там. Пред тази порта.

- Какво правеше около нея?

- Бягах между гробовете.

- Портата на Месията е зазидана - не повярва на думите му Саба.

Симон тъкмо й бе разказал как го бяха намерили от другата страна на крепостната стена, на Площада на джамиите.

- Зная - отвърна той. - Така опровергах пророчеството, според което Месията на евреите и християните ще мине през нея.

- Как го направи?

- Само двама души могат да отговорят на въпроса: постовият и Маркус.

- Трябва да откриеш Маркус.

- Или постовия.

- Едва ли ще успееш, той навярно тутакси е преместен в Ивицата Газа.

- Остава господин X.

- Кой?

- В бележника, който намерих в дома на Маркус, имаше записани три имена на мъже, с които Пол е поддържал връзка: Келер, който беше убит; Погел, с когото се срещнах в Саарбрюкен, и господин X.

Саба наля чай и помоли Симон да седне и да го изпие.

- Как смяташ да идентифицираш някого, който предпочита да се нарича господин X?

- До името му Пол бе написал „Берлин“ и две букви: „СС“.

- Като „двеста“ с римски цифри?

- Щом говорим за римски цифри, господин X може да бъде господин „Десет“. Или на немски Herr Zehn.

- Можем да потърсим господин „Десет“ или господин Zehn, който живее на номер двеста на някоя улица в Берлин.

Саба включи компютъра, за да проучи тази възможност. Безуспешно. Тогава потърси СС в Уикипедия, после свърза двете букви с X и ключовите думи Коран, Берлин, ислям, Сирия...

Отново нищо.

- Имам нужда от повече време - каза тя. - Мога да потърся по-задълбочено, но ти трябва да се съгласиш да играем в един отбор. Ако не желаеш, тръгвай си, а аз си лягам.

- Защо поемаш този риск?

- Напомням ти, че ти разколеба устоите на вярата ми. А няма нищо по-важно от вярата. Искам сама да се убедя, че доказателствата, за които са ти споменали баща ти и мустакатият, наистина съществуват.

- Само толкова ли?

- Искам също да ти докажа, че ислямът не е създаден по политически причини.

- Всичко, което открих досега, не те ли убеди в това?

- Нарани ме, Симон, но не ме убеди. За разлика от повечето хора, аз съм сигурна, че вярата не успокоява, а тонизира. Вярата е борба.